Ако видимата Вселена е на 13,7 милиарда години, как е възможно тя да се простира на 93 милиарда светлинни години?

Нашият космос е на 13,7 милиарда години и всичко е започнало с Големия взрив. Когато търсим наистина далечни обекти, няма как да видим Големия взрив, защото Вселената е била толкова гореща и плътна, че светлината не е можела да се движи свободно. Най-далечната светлина, която можем да зърнем, е с 400 000 години по-млада от тази, но фактът, че тя не се простира на 13,7 милиарда светлинни години, е меко казано объркващ. Обвинявайте факта, че живеем във все по-разширяваща се Вселена.

Светлинната година е чудесна мерна единица, благодарение на която междузвездните и междугалактическите разстояния заоичват да изглеждат лесни. Въпреки че съдържа думата година, тя е мярка за разстояние. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една календарна година. Това са над 9 трилиона километра. Когато говорим за звездните разстояния, това е равносилно на поглед назад във времето. Нека разгледаме например Бетелгейзе.

Червеният гигант е дясното рамо на съзвездието Орион, намиращо се на около 550 светлинни години от нас. Тази стойност всъщност не е толкова категорична, колкото за други звезди, но за целите на този пример ще я приемем за чиста монета. Може би си спомняте голямото затъмнение, което тази звезда преживя преди четири години. За Бетелгейзе това всъщност се е случило преди 554 години.

Нещата се усложняват, когато вземем предвид галактическите разстояния. Разширяването на Вселената се случва навсякъде, но то може да се оцени само в огромни междугалактически мащаби. В „по-близките“ пространства силата на гравитацията все още побеждава. За галактиките, които са достатъчно близо до нас, разстоянието, на което се намират от нас, и това преди колко време е била излъчена тяхната светлина, са приблизително еднакви. Например светлината от галактиката Андромеда е пътувала в продължение на 2,5 милиона години, а голямата спирална галактика наистина се намира на 2,5 милиона светлинни години от нас. Но скоро нещата започват да се разминават.

Ако преминем към по-големи мащаби, нещата се променят. Да вземем например SMACS 0723, галактичен куп, който се намира в центъра на горната снимка. Светлината му е била излъчена преди 4,6 милиарда години. Поради разширяването на Вселената през това време действителното му разстояние от нас се е увеличило с още почти 1 милиард светлинни години.

Така че обект, чиято светлина достига до нас едва след 10 милиарда години, е бил изтласкан от разширяването на Вселената с по-голяма сила, отколкото SMACS 0723 например. Светлинните дъги около SMACS 0723 са гравитационно обективирани галактики, чиято светлина е била освободена само 600 милиона години след Големия взрив. Те обаче не са на разстояние 13,1 милиарда светлинни години - те са на разстояние 30 милиарда светлинни години!

Най-отдалечената точка, която можем да видим, е на около 46,5 милиарда светлинни години, което прави цялата Вселена с диаметър 93 милиарда светлинни години. Възможно е това конкретно число да се нуждае от преразглеждане, тъй като в космологията се води важен дебат за стойността на скоростта на разширяване на Вселената. Може и да не е 93 милиарда, но със сигурност е по-голямо от 13,7 милиарда.