Трудният път на жените към звездите
Джери Коб, която показва забележителни резултати, поема формалното лидерство на жените, които искат и вярват, че могат да бъдат космонавти. Тя предприема поредица упорити опити за лобиране. Пише на тогавашния президент на САЩ Джон Кенеди и
се среща с вицепрезидента Линдън Джонсън, но Джонсън отказва да подкрепи програмата. От NASA излизат със становището, че всички кандидат-космонавти трябва да са завършили програми за управление на военни самолети, а жена не може да отговори на този критерий, защото до този момент тренировъчните училища на Военновъздушните сили в САЩ приемат и обучават само мъже (всички летателни програми, в които участват жени, са за цивилни пилоти).
Неуспехът огорчава Джери Коб, но не я отказва и тя продължава опитите си да лобира до 1965 г. Но не постига успех дори и след като през 1963 г. първата жена - рускинята Валентина Терешкова, полита в Космоса. Чак през 1983 г. ще я последва и първата американка - Сали Райд, на борда на совалката “Чаланджър”. Ще минат повече от 30 години от първите борбени стъпки до 1995, когато Джери Коб и още 10 от американките в екипа, познат като „Мъркюри 13”, ще се съберат, за да наблюдават излитането на “Дискавъри” с Айлийн Колинс – първата жена, пилот на совалка.
Автор: Невена Любенова