Хапаването в Куба е евтино, здравословно, а кухнята е смесица от испанска и африканска. Храната е проста, но много вкусна и обикновено придружена с чесън, кимион, риган и други подправки. Повечето кубински ястия включват също черен боб, пилешко и говеждо месо, каперси, ориз и доматен сос.

Някои от популярните ястия на острова са:

- Arroz con pollo: това е всъщност кубински вариант на паеля, но с пиле вместо морски дарове, класическото неделно ястие;

- Moros y Cristianos: наименувано на маврите и християните, които са живеели в тесен контакт помежду си. Обикновено ястие от  черен боб (маврите) и бял ориз (християните), подправено с портокалов сок, чесън и кубински риган;                                                         

- Ropa Vieja: кубинското национално ястие. Приготвя се от говеждо, бавно задушено с домати и лук, сервирано върху основа от черен боб. Обикновено се яде на следващия ден, за да е по-вкусно месото;

Снимка: Jack7_7 / Shutterstock

- Masitas de Puerco Fritas: свински бут, запържен и подправен с портокалов или лимонов сок, придружен от пържени зеленчуци;

- Ajiaco: национално ястие на Куба, представлява супа, приготвена от банани, царевица, картофи, говеждо и пилешко месо;

Снимка: Julia-Bogdanova / Shutterstock

- Кубински сандвич: традиционните сандвичи, които работниците в нивите със захарна тръстика похапват в почивката си. Всъщност е тост със свинско, сирене, шунка и горчица;

- Picadillo a la Habanera: месо, сервирано с бял ориз, черен боб и пържени каперси;

- Ninos envueltos: месо в пикантен сос.

Кубинската кухня притежава повечето характеристики на карибската територия, но след идването на испанските колонисти, които използват острова като междинна спирка за търговията с африкански роби, придобива редица други нюанси. Влиянието на САЩ е също силно и неоспоримо. Резултатът е: карибски съставки, африканска култура, испаноезично наследство, американски влияния, плантации и регламентирано производство по комунистически модел. 

Други влияния, макар и малки, но в същото време значителни, идват от Италия и Китай. Но кубинската кухня не е просто пасивен резултат от кръстосване на други култури, тя притежава свой неповторим чар, който я прави уникална и харесвана. Най-популярните ястия на кубинската кухня произлизат от типичните съставки на острова: ориз, царевица, риба, птици, говеждо и свинско месо, тропически плодове, грудки, бобови растения. В Куба хапват много сандвичи, а един от най-известните, след този на работниците, е medianoche - наречен така, защото се сервира в малките часове на нощта в клубовете. Представлява запечена питка с шунка, свинско месо, варени яйца, краставици, кашкавал и салата. Типично ястие на острова са скаридите в кокосово мляко, приготвени с домат, чесън и множество подправки. По същия начин се приготвят октопод и омар.

Хранене на улицата

Уличната храна в Куба е пържена, но изненадващо вкусна. Продава се на сергии, в кошници, колички и дори кутии. Но трябва да се внимава и да се поръчва само от продавачи, чиято храна е чиста, прясна и приготвена точно пред вас.

Снимка: Maridav / Shutterstock

Сред най-известните улични храни са кубинската пица, подобна на традиционната, палачинки, чурос, кубински сандвичи, papa rellena (топка картофено пюре с пържено месо вътре).

В Куба неизменно се предлагат и много прясно изцедени сокове, които в топлото време са перфектната напитка за утоляване на жаждата. Още повече, че се приготвят с плодове, каквито на острова има в изобилия почти целогодишно. А както знаем плодовете носят изключително здравословни ползи за организма.

У дома също може да ги приготвите с помощта на сокоизтисквачките на Bosch. С тях запазвате всички полезни елементи в плодовете и зеленчуците. Витамините не само помагат за засилване на имунната система, но и за заздравяването на рани, венците и имат още много други предимства.

Защо кубинската храна е здравословна?

Тайната се дължи на най-консумираните грудки в Латинска Америка: юка, бониато, ямс и маланга. В допълнение към класическия картоф (папа), латиноамериканските кухни не могат да не включват различни разновидности на грудковите растения. Това са т.нар. продукти за бедните, тъй като са евтини и лесни за намиране. Но са изключително здравословни и незаменим компонент в храненето на кубинците и всички южноамериканските държави.

Юка

Няма нищо общо с декоративното растение юка, а става дума за корена на растението маниока. Този зеленчук е богат на сапонини и действа като отхрачващо, храносмилателно и пречистващо средство. Основният макронутриент на маниоката са въглехидратите (38%), а основният микроелемент е витамин С. В сравнение с картофите, маниоката е източник на по-големи количества протеин. В същото време консумацията му осигурява по-малко мазнини (но и по-малко протеини) от тази на зърнените или бобовите растения.

Маниоката е богата още на: витамини от група В (особено фолат); калий (приятел на сърцето); калций, фосфор и магнезий (полезни за костите и зъбите); антиоксиданти (витамин С, витамин Е, манган и малки дози витамин А). Тази грудка е отлична енергийна добавка и често се използва от спортисти и активно трениращи, които имат нужда от презареждане.

В същото време е фантастично храносмилателно средство и се препоръчва на хора със стомашно-чревни разстройства, като колит и язва. А се нарича храна на бедните, не само заради евтината цена, а и защото издържа на суша и не е капризна за отглеждане.

И нещо любопитно: в миналото в Бразилия това е била преобладаващата храна на робите, тъй като е била често срещана диворастяща. И именно тя е изиграла решаваща роля за края на робството, тъй като е позволила на избягалите да оцелеят в отдалечени и негостоприемни райони.

Бониато

Бониато е заместител на сладкия картоф. Научното му име е Ipomoea batatas, но на испански се среща и като batata, camote, papa dulce или moniato. Това е растение от семейство Convolvulaceae и се култивира главно заради ядливия си корен. Смята се, че произхожда от полуостров Юкатан (Мексико) и река Ориноко във Венецуела.

Съдържа голямо разнообразие от витамини и минерали като калий, фосфор и калций, а също така е важен източник на витамини A, B и C. Богато е на фибри и антиоксиданти, също е невероятен източник на енергия, благодарение на многото въглехидрати. Освен това насърчава здравето на храносмилателната система. Дължи се на защитния ефект на фитостерола, който е в състояние да предотврати и лекува дуоденална и стомашна язва.

Ямс

Тази грудка, широко разпросранена в кубинската кухня, произхожда от Африка и Азия. Благодарение на високото си съдържание на нишесте, е основна храна в бедните райони на света. Използва се по сходен начин като приготвянето на сладък картоф. В зависимост от сорта може да промени цвета си както във вътрешната пулпа, която варира от бяло през розово до оранжево, така и в кората.

От всички грудки, ямс съдържа най-много протеини. Осигурява и добро количество калории, следователно енергия, както и високи нива на витамин B, витамин C, манган, калий и диетични фибри.

Маланга

Маланга е грудка, произхождаща от Антилските острови, която принадлежи към семейство Araceae. Има около 40 вида маланга с различни цветове (бяло, жълто, оранжево, розово, червеникаво) с гладка кафява кожа или по-грапава. Пулпата е хрупкава, твърда, вискозна. Някои сортове много напомнят вкуса на сладките картофи.

Подобно на сладкия картоф, малангата се консумира преди всичко варена, тъй като е богата на нишесте. Има също така много витамин С и минерални соли, като желязо и фосфор. Състои се от 66% вода и осигурява 132 ккал на 100 г продукт, разделени както следва: 94% въглехидрати (захари), 5% протеини, 1% липиди (мазнини).

Тези грудки, които са важна част и от кубинската кухня, играят съществена роля в храненето на най-бедните райони в света, тъй като са лесно достъпни, но пък изключително здравословни.

Автор: Деси Тодорова

Генерален партньор на „Кулинарни пътешественици“ е Bosch Домакински уреди България. Проектът се осъществява и с подкрепата на Kaufland, млечни продукти MMELLOW и Лесафр България. Консултант по съдържанието е Кулинарна академия HRC.