Еднократно експериментално лечение спомогна за намаляването на рак на панкреаса в напреднал стадий на пациентка. След като е извършено през юни 2021 г., туморът се е смалил и до ден днешен лекарите не са открили признаци за нарастване. Резултатите са обявени в New England Journal of Medicine.
Ракът на панкреаса е изключително смъртоносен – според Американското раково общество едва 11 процента от пациентите се очаква да оцелеят след 5 години.
Експерименталното лечение представлява своеобразна форма на имунотерапия. То обучава имунната система да разпознава ракови клетки. Т-клетките са важна част от имунната система. Те помагат при унищожението на заразените или разболели се клетки, но ракът често им се измъква. В момента вид имунотерапия, наречена CART-T, може успешно да подобри шанса за оцеляване при напреднали форми на рак на кръвта. Изглежда обаче този тип терапия не е ефективна при солидни тумори. Ето защо учените постоянно се опитват да открият нови и по-ефективни лечения.
Пациентката (идентифицирана като Кати Уилкс в „Асошиейтед прес") е диагностицирана с рак на панкреаса в началото на 2018 г. Тя се подлага на 8 курса с химиотерапия (плюс радиация и операция по Уипъл, която отстранява част от панкреаса). За съжаление, в рамките на една година ракът се разпространява до белите ѝ дробове.
Впоследствие Уилкс решава да проучи малко повече въпроса (тъй като единственото нещо, което специалистите ѝ препоръчват, е още химиотерапия). Именно така тя се натъква на доклад, публикуван през 2016 г. В него се описва случая на пациент с напреднал рак на колона, който се подлага на експериментален тип генна терапия, насочена срещи раковата мутация KRAS G12D – антиген, който се среща при солидните тумори. Някои Т-клетки могат да идентифицират по естествен път мутиралите версии на KRAS G12D.
„Казах си, че това е [клиничното] изпитване, което ми трябва. Знаех си, че то ще ме спаси, ще спаси живота ми. Имах това предчувствие“, казва Уилкс пред NBC.
Жената се свързва с автора на доклада Ерик Тран. Въпреки че нейният рак е различен от този на пациента, описан в труда от 2016 г., и двамата имат една и съща генетична мутация. Ето защо Уилкс се оказва съвместима с този тип лечение.
„Тази конкретна мутация се среща често при тумори, които възникват от епителни клетки (например рак на белите дробове, яйчниците и панкреаса) - казва Ерик Рубин, главен редактор на New England Journal of Medicine. – За първи път разполагаме с подход, който може да ни позволи да лекуваме голямо разнообразие от тумори, различни от малкия брой, при който CAR-T клетките могат да бъдат използвани като изключително специфична форма на имунотерапия.“
През 2021 г. Т-клетките на Уилкс са променени по такъв начин, че да пренасят със себе си рецептори, важни за разпознаването на мутагенния антиген. Впоследствие те са отгледани в големи количества и инжектирани еднократно в тялото ѝ. След един месец туморите на белите дробове се смаляват с 62 процента, а шест месеца по-късно – с общо 72 процента. След половин година променените Т-клетки продължават да съществуват в тялото ѝ – те съставляват 2,4 процента от циркулиращите ѝ периферни Т-клетки.
Изследването е изключително обещаващо, но не трябва да забравяме, че Уилкс е едва вторият пациент, който се подлага на този тип подход. Подход, който се проваля при друго изследване. Ето защо ще бъдат необходими повече клинични изследвания върху сходни генетично съвместими пациенти.
В момента ракът на Уилкс е стабилен. За в бъдеще обаче тя ще се подлага на допълнителни тестове.
Източник: IFLScience
