Никога не съм копняла за дете до момента, в който изглеждаше, че може и да не се случи. В двайсетте си години бях прекалено заета да обикалям света заради работата си. Обичах професията си и си мислех, че бебетата ще се появят, щом срещна някого.
С Ник се срещнахме в един пъб в Ковънт Гардън. Започнахме да си говорим... после да флиртуваме. Той беше на 36, адвокат, страстен фен на Уест Хем, аз – на 35 и мразех футбола. На една от първите ни срещи ме заведе на мач. Облечи се в бордо и синьо, каза той, затова изрових отнякъде син копринен шал с червени цветя. Когато вкараха, всички скочихме на крака, само че голът беше отменен, а аз се оказах единствената изправена и все още ликуваща. Ужасно неловко за Ник, но към този момент вече бяхме сродни души.
Купихме си къща, по онова време, когато все още можеше, в зеления Чизуик, където е израснал Ник. Аз съм родена и израснала в Дерби, но бях живяла дълги години зад граница заради работата си и не познавах Лондон. Доста преди да се оженим започнахме с опитите за дете. Но след няколко години аз вече приближавах 40-те и все още седях по чакалните на летищата. Едва тогава наистина закопнях за дете.
Започна се като ескалираща паника, че никога няма да изпитам тази любов, че никога няма да държа малка ръчичка в моята и няма да го разхождам в парка, за да храним патиците. Съпругът ми също беше започнал да чувства остро този копнеж.
И двамата се подложихме на редица тестове – изследване на яйчниците при мен и на спермата при него. Физическото изражение в моя случай с всички кръвни тестове, снимки и биопсия на матката, бяха различни от теглото на Ник, но и двамата бяхме в играта. Всички тестове бяха с уклончиви резултати, но показаха поликистозни яйчници, което предполага възможност за намалена фертилност, и ни препоръчаха инвитро. Така стартира 18-месечно изтощително лечение, което щеше да остави и двама ни емоционално изцедени.
Всичко започна с едно малко, безобидно, лилаво шишенце. Трябваше да си завирам накрайника му в носа и да смъркам течно лекарство, чиято цел беше да затвори яйчниците ми, за да може после други лекарства да поемат инициативата и да започнат стимулация за производство на яйцеклетки. Не почувствах никакви странични ефекти, всъщност и двамата бяхме приповдигнати, че сме започнали, и след седмица вече бях готова за втора фаза.
Никога няма да забравя първата инжекция
Все още мога да видя иглата между палеца и показалеца си, казвайки си, че трябва да я забия в корема си – сега! Все още чувствам гаденето отвътре като отлагах. Биех си инжекции с Gonal-F всеки ден в продължение на две седмици. Алхимията произвеждаше купчини яйцеклетки, които можех да почувствам как провисват като гроздове от яйчниците ми.
