Преди около пет хиляди години населението на Северна Европа се срива, като земеделските общности в региона от каменната епоха намаляват десетократно. Причината за този спад в населението обаче остава предмет на спорове, съобщи Ройтерс.
Ново изследване на базата на ДНК, извлечена от човешки кости и зъби, открити в древни гробници в скандинавските страни - седем от шведския регион Фолбигденс, една от шведското крайбрежие край Гьотеборг и една от Дания, сочи, че болест, най-вероятно чума, може би е причина за неолитния спад в населението. Останките са от мегалитни гробници.
Изследвани са останки на 108 души - 62 на мъже, 45 на жени и един с неустановен пол. От тях 18 на брой или 17 на сто са били заразени с чума към момента на смъртта си.
Учените са успели да създадат родословно дърво на 38 души от шест поколения или около 120 години от Фолбигденс. От тях 12 души или 32 на сто са били заразени с чума. Генетични данни сочат, че тяхната общност е прекарала три ясно изразени вълни от ранна форма на чума.
Изследователите са реконструирали напълно геномите на различните щамове на причиняващата чума бактерия Yersinia pestis, отговорна за тези вълни, и са установили, че последната може да е била по-силно заразна от предходните. Авторите на изследването са идентифицирали признаци, според които може да се смята, че болестта се е пренасяла от човек на човек и е причинила епидемия.
Научихме, че неолитната чума е предшественик на всички по-късни форми на чумата, каза Фредерик Сиършолм, генетик от университета на Копенхаген и водещ автор на изследването, публикувано в сп. "Нейчър".
По-късна форма на същия патоген е предизвикала юстиниановата чума, върлувала през шести век пр. н. е., и на Черната смърт от четиринадесети век, покосила населението на Европа, Северна Африка и Близкия изток, пише БТА. Тъй като щамовете, циркулирали през неолитния спад на населението, са много ранни варианти на бактерията, чумата вероятно е предизвиквала различни симптоми от тези, проявявани по време на епидемията хилядолетия по-късно.
Спадът на населението в Северна Европа настъпва около 3300 г. пр .н. е. - 2900 г. пр.н.е. По това време градове и напреднали цивилизации вече процъфтяват на места като Египет и Месопотамия.
Населението на Скандинавия и северозападните части на Европа изчезва напълно, за да бъде заменено по-късно от представители на културата ямная, пристигащи от степите около съвременна Украйна. Те са предшественици на съвременните северноевропейци.
Досега се предлагаха различни сценарии, които да обяснят спада на населението в Северна Европа - война или просто конкуренция с народите от степта, които започват да доминират при залеза на неолита, земеделска криза, довела до масов глад или различни болести, сред които и чума, каза Сиършолм. Проблемът бе, че досега бе идентифициран само един чумен геном и не беше известно дали болестта е можела да се разпространи сред човешкото население, добави той.
ДНК доказателствата дават също и поглед към социалната динамика в тогавашните общности, като показват, че мъжете са имали деца от много жени и че жени са били водени от съседни общности. Жените изглежда са били моногамни.
"Множество репродуктивни партньори може да означават множество съпруги. Може да означават също, че на мъжете е било позволено са намерят нова партньорка, ако овдовеят, или пък че са имали любовници", каза Сиършолм.
