Учени документираха откритието на нов устойчив на антибиотик щам на Yersinia pestis – бактерията, която предизвиква чума - който може да се разпространява от човек на човек.

Изследването е публикувано в Clinical Infectious Diseases.

Щамът е засечен за първи път през февруари 2013 г. при огнище на зараза с белодробната форма на чумата в окръг Фарацихо в Мадагаскар. Благодарние на проби, взети по това време, учени от Университета на Северна Аризона и Института Пастьор на Мадагаскар анализират наскоро щама и потвърждават, че е устойчив на стрептомицин – широко използван антибиотик, считан от мнозина за първата линия на защита срещу чумата.

По важното в случая е, че учените показват за първи път, че този устойчив на антибиотици щам може да се предава от човек на човек. Смята се, че при огнището от февруари 2013 г. 22-а души са хванали въпросния щам, като 3-ма от тях са починали. Учените предполагат, че голяма част от останалите 19 души, които са оцелели, най-вероятно са се заразили по време на традиционните погребални практики, извършени при един или повече от трите фатални случая.

„Ние определихме – за първи път – че резистентният на антбиотик (AMR) щам на Y. pestis може да се предава от човек на човек – казва проф. Дейв Уагнер от  Института по патогени и микробиоми към Университета в Северна Аризона. – Този AMR щам от огнището е устойчив на стрептомицин заради спонтанна точкова мутация, но е податлив на много други антибиотици, включително ко-тримоксазол. За щастие, всички 19 случая, които (освен със стрептомицин) са били лекувани с ко-тримоксазол, оцеляват.“

Това не е първият път, в който откриваме устойчива на антибиотици чума. През 2017 г. учени съобщиха за 16-годишно момче от Мадагаскар, заразено с бактерията Y. pestis, която е била устойчива на 8 антибиотици, използвани често за лечението на инфекцията, включително стрептомицин. Това обаче е първият път, в който изследователи откриват доказателства, че устойчивата на антибиотици чума може да се разпространява от човек на човек.

Чумата е едно от най-старите и най-смъртоносни заболявания в човешката история. Черната смърт – пандемията, която през 14. век убива над 50 млн. души във Евразия и Северна Африка – е сред нейните най-големи „постижения“.

Заболяването се среща в три разновидности – бубонна, белодробна и септикемична чума. Бубонната е най-разпространената форма. Хората я прихващат най-често след ухапване от бълха. Ако не се лекува, може да достигне белите дробове и да се превърне в белодробна чума, която, ако не се лекува, е принципно смъртоносна. Смята се, че белодробната чума е по-заразна, тъй като може да се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Всяка година чумата продължава да заразява стотици хора по света (най-вече в селските райони на Азия и Африка). Макар и да се среща рядко в „развития свят“, в Северна Америка изникват периодично някои доста странни случаи – най-вече в отдалечените райони в западните Съединени щати.

Сериозните огнища на чумата в повечето части на света обаче са рядкост, тъй като заболяването (поне засега) може да се лекува лесно с антибиотици. Както обаче показва това най-ново откритие, не е изключено да не можем да разчитаме винаги на своя арсенал от антибиотици.

Източник: IFLScience