Дефицитът на имуноглобулин А (IgA) е най-разпространеният първичен имунен дефицит в света, но представянето му озадачава лекари и изследователи. Някои хора с това заболяване имат симптоми като повтарящи се инфекции, автоимунни заболявания или алергии, докато други нямат никакви симптоми и научават за своя дефицит на IgA случайно при кръвен тест. Тази променливост повдига неминуемо въпроса: „Защо много от хората с дефицит на IgA не са по-болни?“.

Ново проучване на изследователи от Детската болница във Филаделфия (CHOP) се опитва да отговори на този въпрос, като доказва, че IgA действа като "регулатор", който управлява броя на микробите, които организмът вижда всеки ден. Той ограничава както системния имунен отговор към тези коменсални микроби, така и развитието на системна имунна дисрегулация.

"В момента ако установим дефицит на IgA при пациент чрез кръвен тест, няма как да знаем дали той ще получи симптоми, ако вече не е, и не знаем дали и кога може да развие по-сериозен имунен дефицит", казва д-р Сара Е. Хенриксон, доцент и лекуващ лекар в отделението по алергология и имунология в CHOP и съавтор на статията, публикувана в Science Immunology. "Нашата статия поставя основите на възможността да се отговори на тези изключително важни въпроси, като дава представа за това как IgA и микробиомът си взаимодействат и как дисбалансът в това взаимодействие може да доведе до симптоматично заболяване."

Имуноглобулин А (IgA) е два вида – серумен, който се намира в кръвта, и секреторен, който съставлява над 95% от антителата, съдържащи се в секретите. Секреторният IgA има изключително важна функция в организма. Той блокира свързването на патогенните микроорганизми към епителните клетки и по този начин предотвратява инвазията им.

За поставяне на диганозата селективен дефицит на IgA е необходимо доказването на ниско ниво на антитялото в серума, при наличие на нормално ниво на останалите имуноглобулини. Така може да се изключи наличие на комбиниран дефицит. Много често селективният IgA дефицит се комбинира с дефицит на някой от субкласовете имуноглобулин G (често IgG2) или с дефект в имуноглобулин М (IgM). В тези случаи клиничната картина може да бъде по-тежка, с развитие на по-комплицирани инфекции. При децата резултатите от изследването трябва да се интерпретират спрямо възрастта, тъй като при тях нивото на IgA достига стойностите при възрастните едва на 15 години.

Някои изследователи предполагат, че може би IgM изпълнява "резервна" роля при някои пациенти с дефицит на IgA, което обяснява защо някои пациенти са асимптоматични. Въпреки това остава неясно как секреторните IgA и IgM работят заедно в системата на лигавиците и дали техните роли са излишни или различни.

За да проучат това допълнително, изследователите анализират проби от 19 педиатрични пациенти с IgA дефицит и 13 контролни педиатрични пациенти от 15 семейства, след което допълват този анализ с изследвания на IgA дефицитни мишки. Те са се опитали да отговорят на два въпроса: как лигавичните антитела като IgA и IgM и системните антитела като IgG взаимодействат с лигавичните микроби и как дефицитът на IgA влияе върху равновесието на имунната система.

При анализа на кръвните и фекални проби, изследователите измерват нивата на антителата; идентифицират микробните мишени на IgA, IgM и IgG антителата; и извършват имунен профил, за да оценят активирането на имунната система. По този начин те показват, че въпреки че IgA, IgM и IgG таргетират припокриващи се набори от микроби, ролята на IgA се различава от тази на IgM по отношение на ограничаването на коменсалните микроби в червата, а IgM компенсира съвсем леко липсата на чревен IgA.

Те също така установяват, че при 26 % от пациентите, при които е установен дефицит на IgA чрез кръвни тестове, има нормални нива на IgA в изпражненията. Интригуващо е, че пациентите с нормален IgA във фекалиите по-рядко са развивали имунна дисрегулация и клинично заболяване, както се доказва чрез имунен анализ на нивата на цитокините, докато пациентите с недостиг на IgA както в кръвта, така и във фекалиите по-често са имали повишени възпалителни цитокини и са проявявали клинични симптоми.

"Въз основа на тези резултати ние смятаме, че IgA поддържа чревната бариера, за да подпомага правилния баланс на коменсалните микроби, взаимодействащи с имунната система. Той действа като регулатор, който държи имунната система под контрол", казва съавторът Майкъл Силвърман, MD, Ph.D. "Без защитата на IgA коменсалните бактерии могат да навлязат в червата, да увеличат системното излагане на пациента на тези микроби и да създадат възпалителна среда. Бъдещите проучвания с по-големи групи пациенти трябва да изследват нивата на IgA в други целеви тъкани и да определят дали тези резултати могат да се използват за прогнозиране на хода на заболяването и резултатите от него."

Източник: Medical Xpress