Виртуална аутопсия, извършена върху изключително добре запазено тяло на аристократично дете от епохата на Ренесанса, ни позволява да надникнем в краткия му живот, който, макар и привилегирован, определено не е бил съвършен.
През по-голямата част от историята на човечеството вероятността да достигнеш зрялост (в най-добрия случай) е била 50 на 50. Съществуват най-различни причини за това (но повечето се свеждат до непознаването на концепции като микроби и директното изхождане в реката, която се ползва и за източник на питейна вода). Но, разбира се, това далеч не е цялата история. За да се сдобием с нея, трябва да имаме възможността да анализираме реални исторически реликви. И екип от германски учени получи рядката възможност да направи именно това.
Изследователите съчетават модерни технологии с техники за историческо архивиране, за да проведат виртуална аутопсия. Данните за размера на зъбите и костите разкриват, че подобно на всяко четвърто друго дете по онова време, и това не е живяло повече от около 1 година.
Детето е било с наднормено тегло за възрастта си, а по ребрата му са открити деформации, които принципно са присъщи за рахит или скорбут – заболявания, които възникват заради дефицит на хранителни вещества (и които днес, благодарение на млякото, подсилено с допълнителни витамини и минерали, както и на целогодишния достъп до цитрусови плодове, са на практика са нечувани).
На рахита се гледа като на заболяване, което засяга предимно костите – те омекват и стават по-податливи на огъване. Един от най-стереотипните му признаци са крака, наподобяващи формата на лък. Малкият господин, изследван от учените, не разполага с този симптом, вероятно тъй като е бил прекалено малък, за да може да пълзи или да ходи и все още не го е бил развил. Детето обаче се е отличавало с нещо далеч по-притеснително.
Причината? Рахитът може да увеличи значително уязвимостта на детето към остри респираторни инфекции (например пневмония). Болнично изследване от 2010 г. открива, че децата с рахит са изложени на по-голям риск от развиването на остра респираторна инфекция, отколкото онези без това заболяване. Виртуалната аутопсия на момченцето показва, че то не е изключение – изглежда, че е починало от възпаление в белите дробове, типично за пневмонията.
Според изследователите всичко това поставя идеята за аристократичния живот, изпълнен с лукс и изобилие, под друга светлина. „Комбинацията от затлъстяване и остър дефицит на витамини може да бъде обяснено единствено с цялостно „добър“ хранителен статус и почти пълна липса на излагане на слънчева светлина“, казва Андреас Нерлих, професор по патология в Академичната клиника Мюнхен-Богенхаузен, както и водещ автор на новото изследване.
„Трябва да преосмислим [представата, която сме имали, за] условията на живот на аристократичните деца на предишните популации.“
Всички тези открития са направени с помощта на компютърната томография – нещо, което принципно не би било възможно, ако изключително необичайните обстоятелства не довеждат до естественото мумифициране на това малко тяло. Изследователите разплитат мистерията на смъртта на момчето, но кое е било то приживе? Все още нямаме представа.
Момчето е било погребано в най-обикновен дървен ковчег, върху който, уви, не е изписано името му. Дори не е бил достатъчно голям, че да побере спокойно тялото му. Освен това само то е било погребано по този начин – всички останали гробове в криптата се отличават с изтънчени метални изделия, включващи имената на починалите.
Вероятно малкото момченце не е принадлежало на някоя достатъчно важна особа, че да бъде запомнено от идните поколения. От друга страна, то е и единственото пеленаче в криптата, използвана предимно от благородната фамилия Фон Старемберг – род от имперски аристократи, чийто произход датира от 12-и век.
Анализ на облеклото показва, че детето е било обвито в дълга дрешка с гугла, изработена от скъпа коприна. Т.е. въпреки всичко за него са положени известни специални грижи, добавя Нерлих.
На пръв поглед всички тези улики изглеждат противоречиви. Радиовъглероден анализ обаче датира останките в периода 1550 – 1635 г. сл. н.е., което означава, че най-вероятно малкото момче е Райхард Вилхелм – внукът на граф Раихард фон Старемберг.
„Не разполагаме с данни за съдбата на другите пеленачета в рода“, казва още Нерлих „Според данните ни бебето вероятно е принадлежало на първородния син на графа и то се е родило след издигането на семейната крипта“.
Учените вярват, че техните открития ще променят начина, по който гледаме на нашите предци и техните животи.
Изследването е публикувано във Frontiers in Medicine.
Източник: IFLScience
