Единствените клинични тестове, които се провеждат в момента на ваксина срещу лаймска болест, дадоха обещаващи резултати. Френската биотехнологична компания Valneva обяви, че първата Фаза 2 от тестовете е показала, че ваксината е безопасна и ефективна.
Тя работи, като кара имунната система на човешкото тяло да произвежда антитела за шест често срещани стереотипа на заболяването, които откриваме в Северна Америка и Европа. Тя постига това, като вкарва в тялото изолиран протеин на патогена. По този начин позволява на имунната система да разпознае и откликне на протеините, намиращи се по повърхността на бактерията Борелия бургдорфери, отговорна за лаймската болест.
Над 570 здрави възрастни души от САЩ и Европа са получили една от общи две дозировки на ваксината в 3 инжекции. Отделна група е била инжектирана с плацебо.
Хората, които получават ваксината, произвеждат достатъчно количество антитела срещу шест от преобладаващите протеини на Борелия бургдорфери.
Новата потенциална ваксина, известна като VLA15, е единствената, която се разработва в момента срещу лаймска болест. През 1998-а Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ одобри ваксина срещу заболяването, наречена LYMErix, но 3 години по-късно бе изтеглена от пазара заради съмнения, свързани с нейната ефективност. Смята се обаче, че голяма част от противоречията, свързани с нея, са причинени от антиваксърското движение, което набира сила по онова време.
Лаймската болест е инфекциозно заболяване, причинявано от поне четири различни вида бактерии представители на рода Борелия. Борелия бургдорфери е основният причинител на болестта в Северна Америка, докато Борелия афзелии, Борелия гаринии, Borrelia spielmanii и др. причиняват повечето случаи в Евразия. Въпреки сравнително бавната им скорост на делене бактериите от род Borrelia успешно мутират и напоследък се откриват нови видове, както и различни щамове на вече известните. Напоследък се докладват случаи от Австралия и Африка.
Борелиите са уникални с т.нар. ендофлагела и начина на движение. Ендофлагелата е разположена в периплазменото пространство между полутвърда пептидогликанова основа и многослойна подвижна външномембранна обвивка. Когато филаментите се съкращават борелията се движи с въртеливи, подобни на отварачка, движения. Широко разпространени са във вискозна среда – водни седименти, биофилми, мукозни тъкани, серум и чревен тракт на хора. Начинът им на движение е адаптация към характеристиките на средата. Локализирането на флагелата, която нормално е основен бактериален антиген, във вътрешността на клетката им позволява да я скрият от имунната система на гостоприемника. Възможностите им за рекомбинантност на външния протеин VlsE е един от механизмите за реинфекция и избягване на имунния отговор.
Борелиите са едни от малкото патогенни бактерии, които могат да живеят без желязо. В ензими, участващи в жизнените процеси на микроорганизма желязо‐сулфидните съединения са заменени с манган. Така избягват проблема на останалите патогенни бактерии да се борят с клетките на хазяина за достъп до железни йони. Третият по ред организъм на земята с напълно секвениран геном (1997 г.) след H.influenzae и M.genitalium през 1995 г. Геномът съдържа 910 725 базови двойки и 853 гена. Борелиите имат бавна скорост на делене и това е един от методите им за избягване на имунния отговор на гостоприемника.
Заболяването е наречено на градовете Лайм и Олд Лайм в Кънетикът, САЩ, където е диагностицирано за пръв път през 1975 г. като отделно и специфично състояние.
Източник: IFLScience
