Нашата имунна система определено не е съвършен механизъм. При милиони хора по света тя е или изключително чувствителна, или прекалено активна и често подлага организма на сериозни мъчения. Човек има чувството, че се намира в постоянна битка със своето собствено тяло.
От непрестанни алергии до животозастрашаващи анафилаксии и изтощителни автоимунни заболявания – системата, която би трябвало да ни защитава, може да ни създаде изключително големи проблеми, когато нещо се обърка. Сега учените се доближиха с една стъпка по-близо до решаването на този проблем. При това по съвършено нов начин.
Използвайки генетично модифицирани мишки и култивирани клетки, извлечени от човешки сливици, учените откриха нови доказателства за начина, по който нашите тела биха могли да се защитят от грешките, водещи до състояния като астма, хранителни алергии и лупус. Изследователите се натъкнаха на протеин, наречен неуритин, образуван от имунните клетки. Той изпълнява ролята на естествен антихистамин.
„Съществуват над 80 автоимунни заболявания, в много от тях открихме антитела, които се свързват с нашите собствени тъкани и вместо да таргетират патогените (вирусите и бактериите), атакуват нас самите – обяснява имунологът Паула Гонзалес-Фигуероа от Австралийския национален университет (ANU). – Открихме, че неуритинът потиска образуването на проблемните плазматични клетки – същите, които произвеждат вредните антитела.“
Учените отдавна знаят, че регулаторните Т-клетки на имунната система потискат автоантителата и имуноглобин Е (IgE) – антителата, които стимулират освобождаването на хистамините в отговор на алергиите. Но не и как точно става това. На Гонзалес-Фигуероа и нейният екип са им били нужни цели 5 години, за да разберат.
Оказва с, че специален клас клетки, наречени фоликуларни регулаторни Т-клетки (или Tfr), отделят неуритин, който спира производството на IgE (това е антихистаминовата реакция) и потиска останалите процеси, водещи до изпращането на проблемните плазматични клетки (т.е. потушава автоимунната реакция).
Мишките, които не са притежавали способността да произвеждат неуритин, са имали по-висок шанс да умрат от анафилаксия, след като са били инжектирани с албумин от яйце. Тези мишки, които са били генетично модифицирани по такъв начин, че да не разполагат с Tfr клетки, създаващи неуритин, са формирали популация от проблемни плазматични клетки още в самото начало на своя живот.
Но когато екипът е инжектирал неуритин във въпросните мишки, резултатът е бил поразителен. Те изглеждали напълно здрави.
И все пак, учените предупреждават, че все още не разбират напълно тези имунни механизми, нито пък ефектите, които неуритинът има върху останалите клетъчни процеси. Въпреки че неуритинът е изследван надълго и нашироко в човешките нервни системи, точният начин, по който влияе на клетките, не е ясен. За да хвърлят повече светлина по този въпрос, специалистите анализират левкоцити от човешка кръв и сливици при наличието на неуритин и откриват, че най-вероятно той действа на вътрешно ниво. За в бъдеще резултатите от това проучване биха могли да ни покажат как точно да използваме неуритина за лечението на имунни състояния.
„Това би могло да бъде нещо много повече от ново лекарство – един напълно различен подход за лечение на алергиите и автоиумунните заболявания“, казват авторите на проучването. – Ако този подход се окаже успешен, няма да се налага да изтощаваме важни имунни клетки или да потискаме цялата имунна система; просто ще използваме протеините в нашите тела, за да подсигурим имунната толерантност.“
Изследването е публикувано в Cell.
