Бясът е ужасяващо заболяване, при което шансът за оцеляване е почти нулев. Ако човек бъде ухапан от животно, което е носител на вируса, той разполага едва с 24 часа (или 48, ако е ваксиниран), за да стигне до болница и да спре заразяването на нервната система, където инфекцията се разпространява и започва да предизвиква симптоми. В противен случай резултатът е смърт.
Инкубацията може да отнеме седмици или дори месеци. Бясът започва като грипоподобно заболяване с главоболие, слабост и треска, които често продължават дни. Не след дълго симптомите преминават в неврологични проблеми, завършващи с възбуда, тревожност и мозъчна дисфункция. Пациентите могат да развият пълен страх от вода, тъй като вирусът пречи на гостоприемника да пие, и могат да изпитат халюцинации и делириум. Това може да продължи от 2 до 10 дни и почти винаги е с фатален край - регистрирани са по-малко от 20 случая на хора, които са оцелели след проявяване на клинични симптоми, а за повечето от тях подробностите са оскъдни.
Как са оцелели тези хора? При някои от тях лекарите са били принудени да използват спорния протокол Милуоки – процедура, до която се прибягва единствено и само в краен случай и която включва почти пълна мозъчна смърт - ефективността ѝ се обсъжда горещо и повечето специалисти са се отказали от нея, но тя е помогнала на някои да победят това страшно заболяване.
Протоколът Милуоки, разработен от д-р Родни Уилоуби-младши, се използва в борбата с беса при човешки пациенти само в спешни случаи. Той е кръстен на град Милуоки, където през 2004 г. е използван успешно за първи път. Протоколът разчита на собствената способност на организма да се пребори с вируса на бяс - но само когато му се даде достатъчно време.
Бясът се придвижва през нервите в централната нервна система и в мозъка, където се размножава и причинява неврологични симптоми. Тук той разчита на дисфункция на невротрансмитерите, за да продължи жизнения си цикъл. Уилоуби-младши и колегите му изказват предположението, че ако мозъчната активност се намали до минимум, вирусът може да бъде забавен до такава степен, че тялото да остане живо и имунната система да има достатъчно време, за да се пребори с него.
За първи път протоколът е изпробван върху 15-годишно момиче, като лекарите използват медикаменти за предизвикване на кома, потискащи нервната дейност, и му дават коктейл от антивирусни лекарства. Процедурата е била трудна, но след 76 дни момичето е изписано от болницата. Последвалите контролни прегледи показват, че има говорни нарушения и затруднения при ходене. По-късно обаче завършва успешно колеж и през 2016 г. ражда близнаци.
Оттогава насетне създателите на протокола от Милуоки твърдят, че към 2018 г. са спасили 18 души (2 в САЩ и останалите в Перу), въпреки че впоследствие статистиката се размива и експертите поставят под въпрос тези цифри поради лошото им документиране.
Процедурата има изключително висок процент на неуспешни опити, като неотдавнашно проучване, което все още не е минало през процедура по анонимно рецензиране, показва, че само един пациент от 12, лекувани с индуцирана кома, е оцелял (и той по начало е бил необичаен случай). Дългогодишната индуцирана кома при бяс е скъпа, изисква интензивно лечение и е съмнителна от етична гледна точка, но при толкова нисък процент на преживяемост без лечение тя може да се окаже единствената възможност за някои хора. Дали обаче действително действа? Науката все още не се е произнесла категорично по този въпрос.
Източник: IFLScience
