Разработена е генна терапия за редактиране на РНК, която деактивира ключов фактор за често срещани очни заболявания, засягащи диабетици и възрастни хора. Изследователите, които стоят зад иновативното лечение, твърдят, че то е алтернатива на сегашното: редовни инжекции с лекарства директно в окото, предава New Atlas.

Диабетната ретинопатия е застрашаващо зрението усложнение, от което страдат 22 % от диабетиците по света. Въпреки това лечението е доста ограничено. Една от най-ефективните терапии е редовното инжектиране на медикаменти в окото с цел стабилизиране и подобряване на зрението. Тези очни инжекции се използват и за лечение на свързаната с възрастта макулна дегенерация (МД).

Сега ново проучване, ръководено от Австралийския център за изследване на очите (CERA) и Университета в Мелбърн, довежда до създаването на генна терапия от следващо поколение - редактиране на РНК на човека - която може да замени редовните очни инжекции като лечение на тези очни заболявания, от които страдат милиони хора.

„Нашето изследване показва потенциала на редактирането на РНК за разработване на генни терапии, които предлагат алтернативно лечение на инвазивните и чести очни инжекции, които понастоящем се използват за лечение на влажна макулна дегенерация и диабетно очно заболяване“, казва доц. д-р Гуей-Шунг (Рик) Лиу, ръководител на изследователския отдел по генно инженерство в CERA и главен автор на изследването.

При диабетна ретинопатия и МД организмът произвежда в свръхголеми количества протеин, наречен съдов ендотелен растежен фактор (VEGF). Той кара кръвоносните съдове в окото да пропускат течност и кръв, което води до подуване на ретината - структурата в задната част на окото, която превръща светлината в сигнали, които мозъкът може да използва. Прекалено многото VEGF може също така да доведе до необичайно разрастване на кръвоносните съдове, което може да увреди окото.

Анти-VEGF лекарствата блокират производството на протеина и могат да подобрят зрението. Понастоящем обаче те трябва да се прилагат чрез интравитреална инжекция, която представлява инжектиране директно в очната желеобразна течност или стъкловидното тяло. Лечението изисква редовни инжекции, обикновено ежемесечни в продължение на много месеци; понякога пациентите се нуждаят от инжекции до края на живота си.

Изследователите обмислят разработването на генна терапия като ефективна алтернатива на тези редовни очни инжекции. За първи път те използват инструмента за редактиране на РНК CRISPR-Cas13, за да потиснат производството на VEGF в модели на мишки и човешки ретинални клетки, получени от стволови клетки.

При генната терапия се използват модифицирани вируси или други технически средства за доставяне на терапевтични гени до клетки или тъкани, като по този начин генетичните заболявания се решават при източника им. CRISPR-Cas9 е известен със своите способности за насочване към ДНК. Cas9, или CRISPR-асоцииран протеин 9, е ензим, който използва CRISPR последователностите като водач, за да разпознае и разкъса специфични ДНК вериги. За разлика от тях системата CRISPR-Cas13 предлага възможност за намеса в РНК, произвеждаща протеини.

„Редактирането на РНК ни позволява да променяме генетичните инструкции, които влияят върху начина, по който клетките се държат, без да променяме трайно тяхната ДНК“, казва Сатиш Кумар, докторант в CERA и водещ автор на изследването. „Това би могло да позволи лечението да се коригира с течение на времето в зависимост от клиничните нужди.“

Използвайки адено-асоцииран вирус (AAV) като система за пренасяне, генната терапия на изследователите е насочена към последователността на информационната РНК (иРНК), която инструктира клетките да произвеждат VEGF. Прилагането на терапията в клетките на човешката ретина значително намалява производството на VEGF и при моделите на мишки забавя развитието на болестта.

„Въпреки че това изследване е все още в ранен етап и е нужно от още време, преди да се премине към клинични изпитвания, ние предвиждаме, че редактирането на РНК може да се превърне в реална алтернатива на инвазивните и скъпи очни инжекции, които са се превърнали в ежедневие за много хора, живеещи с влажна макулна дегенерация или диабетно очно заболяване.“

Проучването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) .