Уви, Джанет използва телефона над лабораторията около 5 месеца по-късно. Особено вирулентен щам, известен като Абид (кръстен на 3-годишното момче, при което е бил изолиран), се промъква във възудухопроводите и достига до мястото, от което тя телефонира. Докато жената и най-близките ѝ са карантинирани, световните медии пристигат в Бирмингам, за да отразят случая.
Що се отнася до Джанет, за съжаление, тя умира малко след като постъпва в болницата.
Проф. Хенри Бедсън пък се самоубива, завладян от чувство за вина и ужасен, че вероятно е пуснал на свобода заболяването, което толкова усърдно се е опитвал да елиминира.
„Съжалявам, че не оправдах доверието, което толкова много мои приятели и колеги гласуваха и на мен, и на работата ми“, пише той в последната си бележка, смятайки, че вирусът се е изплъзнал от лабораторията. Впоследствие правителствените доклади потвърждават, че това действително е така.
Само още един друг човек освен Джанет се заразява с едра шарка – нейната майка. Малко след това обаче е излекувана. Година след инцидента вирусът е обявен за напълно ликвидиран.
След като светът най-накрая се освобождава от заболяването, е взето решение да се унищожат почти всички флакони, съдържащи вариола. Малкото останали са преместени в две изключително добре защитени лаборатории – в САЩ и Русия – където се намират и до ден днешен. През 2014 г. обаче проби от едрата шарка - запечатани в един най-обикновен картонен кашон - бяха открити в лаборатория в Южна Африка.
Източник: IFLScience
