Ново проучване показва, че вариациите в микробиотата на човешките черва оказват влияние върху фармакокинетиката на тамоксифен и съответно - върху ефективността на лекарството. Откритието, публикувано в списание mBio на Американското дружество по микробиология, предполага, че в бъдеще лекарите ще могат да тестват изпражненията на пациентите бързо и лесно, за да установят дали притежават определени бактерии в червата и съответно – да предвидят какъв ще е ефектът на тамоксифена, предава EurekAlert.
„Основният извод от това проучване е, че макар и тамоксифенът да е често срещан и важен медикамент за предотвратяване на рецидиви на рака на гърдата, близо 50% от пациентите не реагират добре на него“, казва водещият автор на проучването Ясмин Алам, кандидат за докторска степен в катедрата по биологична химия в Калифорнийския университет в Ървайн. „Тъй като тамоксифенът се приема перорално и преминава през червата, тази разлика в реакциите на пациентите може да е свързана с чревния микробиом - трилиони бактерии в червата ни, които варират значително при различните хора. Нашето проучване има за цел да разберем по-добре как тези чревни бактерии влияят върху начина, по който тамоксифенът се абсорбира, разгражда и рециклира в организма, с цел да подобрим резултатите от лечението на пациентките с рак на гърдата.“
В новото проучване изследователите си поставят за цел да определят ролята на чревните микроби за начина, по който се обработва тамоксифенът (т.е. абсорбция, разпределение, метаболизъм и екскреция), като се има предвид значителната променлива ефикасност при различните пациенти. Изследователите предоставят тамоксифен на мишки, които нямат чревен микробиом, и на такива с човешки микробиом (въведен в мишките чрез човешка фекална проба). Те установяват, че мишките с чревни бактерии имат по-големи количества тамоксифен в кръвта си. След това учените продължават да изследват коя част от чревния микробиом е отговорна за контрола на нивото на лекарството в кръвта. Като изследват фекални проби от хора, те свързват специфичен ензим в бактериите - бета-глюкуронидаза, с ключов фактор, който позволява на лекарството да навлезе в кръвния поток.
Когато човек погълне таблетка тамоксифен, тя преминава през стомаха и попада в червата, където се абсорбира в кръвта. След като попадне в кръвта, тамоксифенът се придвижва до черния дроб, където лекарството се променя във форма, която е по-ефективна в борбата с рака на гърдата. Понякога обаче към него може да се прикрепи захарна молекула, която сигнализира на организма да изхвърли противораковата форма на лекарството обратно в червата, вместо в кръвния поток, където то да се придвижи до частите на тялото, където трябва да се бори с рака. Това лекарство може да се изведе от червата само като се премахне захарта от молекулата - а изследователите откриват, че бета-глюкуронидазата в чревните бактерии може да премахне захарта от лекарството, за да може то да продължи да се бори с рака на гърдата.
„По-конкретно установихме, че някои ензими, произвеждани от чревните бактерии, наречени β-глюкуронидаза, играят роля в начина, по който се разгражда тамоксифенът. Тези ензими помагат за рециклирането на тамоксифена обратно в кръвния поток, което може да направи лекарството по-ефективно“, казва Алам. „Открихме, че определен вид бактерии, Bacteroides fragilis, са силно свързани със способността на тези ензими да влияят положително върху нивата на тамоксифен в кръвта. Това подсказва, че чревният микробиом играе важна роля в начина, по който тамоксифенът действа в организма.“
Дългосрочната цел на проучването е да проправи пътя за по-индивидуализирани и ефективни терапевтични интервенции в превенцията на рецидивите на рака на гърдата.
