Адювантите също биха могли да бъдат стратегия за икономия на разходи, казаха авторите на изследването, тъй като антигенът обикновено е най-скъпата част от ваксината.

Групата също изучава имунологичните отговори на коронавируса в жив животински модел.

Първите мишки вече са инокулирани с подобен протеин на шийката на коронавирус, получен от коронавирус SARS-2003 със или без комбинация от оловен адювант, за да се получат ранни данни за измерване на отговора на антителата.

В бъдеще, PVP търси да създаде ваксинална платформа и систематична програма, която да улесни развитието на ваксината при всякакви бъдещи огнища на коронавирус.

Три концепции за ваксина против COVID-19

Леви и Даулинг, инструктор по педиатрия в HMS и член на PVP, изчисляват, че такъв тип ваксини попадат в три общи вида:

РНК-базирани ваксини. В първите COVID-19 ваксини в разработката са използвани SARS-CoV-2 РНК.

„Този ​​подход е иновативен и привлекателен, но дори и да се окаже ефективен, може да е трудно да се създадат стотици милиони дози като всяка доза може да е много скъпа, тъй като може да изисква доста голямо количество РНК“, каза Доулинг. 

ДНК базирана технология. Подобно на ваксините на базата на РНК, този обещаващ подход използва генетичния материал на вируса за производството на ваксина. „Можете да направите повече ваксинални дози с ДНК, отколкото с РНК, но не е ясно дали производството може да бъде бързо мащабирано, за да отговори на огромното международно търсене“, обясни Доулинг. „И, доколкото знаем, тези ваксини с нуклеинова киселина все още не са тествани при пациенти в напреднала възраст.“

Въз основа на по-ранните коронавирусни ваксини. Това е подходът, който PVP използва: учене от по-ранни ваксини от предишни огнища на коронавирус и ги прави по-ефективни. „Ако добавите адювант, избран специално за оптимална активност при по-възрастна популация, той не само работи по-добре в тази група, но може драстично да намали цената на една ваксина, като намали необходимото количество антиген“, каза Доулинг.

Източник: Мениджър Нюз