В исторически план внезапното спиране на менструалните цикли (аменорея) на затворничките в нацистките концентрационни лагери се приписва на ефектите от травмата и недохранването. Ново изследване обаче рисува доста по-мрачна картина. Неговите автори проучват писмените исторически данни и интервюта с оцелелите от Холокоста и откриват доказателства, че към храната на жените са били добавяни синтетични стероиди, чиято цел е била да увреди плодовитостта им.
„Непосредствено след пристигането си в концентрационните лагери над 98% от жените престават да менструират“, пишат изследователите. Според водещата авторка на новия научен труд Пеги Дж. Клайнплац този внезапен и еднороден ефект не може да бъде предизвикан от стрес или гладуване.
„При други ужасни масови зверства в историята или не настъпва подобна внезапна аменорея, или това се случва бавно – в комбинация с глад и травма за период от 12 до 18 месеца“, казва тя. „Ето защо моят въпрос бе следният – какво се е случвало с тези жени в лагерите на смъртта, което е било толкова по-различно, което е предизвикало аменореята внезапно и което не би могло да бъде обяснено напълно с хипотезите или за травма, или за недохранване, или и двете? Именно тогава започнах да проучвам дали не става дума за умишленото прекъсване на менструацията на тези еврейски жени.“
След като изслушват показанията на 93 жени, преживели Холокоста (на средна възраст 92 години), изследователите откриват, че всички, с изключение на две от тях, развиват аменорея малко след като пристигат лагерите. „Единствените жени, които не престават да менструират, си обясняват това с факта, че на няколко пъти са усетили, че нещо е било добавено в супата и в тези случаи са отказали да се хранят“, пишат изследователите.
Една жена, която е менструирала в деня на пристигането си, казва, че е била принудена да изпие хапче, което слага край на цикъла ѝ. Тази история е потвърдена и от други оцелели, които разказват, че са виждали как някои жени са били „издърпвани от редиците, за да изпият хапче или да им се постави инжекция, което спира менструалните им цикли.“
Друга жена, която е работила в кухните в Аушвиц, описва как пакети със „зърнести и много леки розови химикали“ са били добавяни в супата, като тяхната цел е да попречат на „жените да имат цикли“.
„Тази супа е била давана единствено на затворничките, а не на мъжете и никога не е била консумирана от пазачите“, казват изследователите.
Допълнителни доказателства за използването на химикали в нацистките лагери, които да повлияят на репродуктивните процеси, са открити в документи, представени по време на Нюрембургските процеси - съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г. Така например в кореспонденция, описваща среща на високопоставени нацисти в „щабквартирата на фюрера“ през юли 1942 г., разкрива, че „обсъжданата тема е била стерилизацията на еврейките“. По време на срещата е решено, че „ще трябва да се открие метод, който да доведе до стерилизирането на хората без тяхното знание“ и че в Аушвиц ще бъдат проведени експерименти по този въпрос.
Не на последно място, изследователите казват, че по време на Втората световна в Германия са произведени огромни количества полови стероиди, което повдига въпроса защо нацистите биха приоритизирали производството на хормони във военни времена. Тъй като обаче нацистките служители са инструктирали онези, които са работили по въпроса за стерилизирането на еврейките, да не пазят писмени данни по въпроса, авторите на изследването не могат да установят какви точно химикали са били използвани в концентрационните лагери.
Това, което знаят обаче е, че след Холокоста 98% от оцелелите са имали проблемни бременности и не са могли да имат толкова деца, колкото биха искали. От 197-те потвърдени бременности около ¼ завършват със спонтанен аборт, а 6,6 процента – с мъртво раждане.
Като цяло едва 16% от участничките в проучването успяват да износят успешно повече от две деца, „въпреки че повечето са искали отчаяно да имат повече“.
Изследването е публикувано в Social Science and Medicine.
Източник: IFLScience
