Календарът на Адам отмервал сезоните преди 75 хил. години

Календарът на Адам е може би единственият образец на почти запазен мегалитен каменен календар в света, който все още отчита с абсолютна точност лятното и зимното слънцестоене, коментира Йохан Хайне. Древният комплекс е свързан със сезонното издигане на съзвездието Орион в Южното полукълбо и

веднага се свързва с архитектите на пирамидите в Гиза, Мексико и Китай.

Календарът е част от много голям каменен комплекс, разположен на територия, по-обширна от съвременния Йоханесбург. Смята се, че има около 20 хил. древни руини, разпръснати из планините на Южна Африка. Според археолога Майкъл Телингер, който е изследвал района от въздуха и пеша, каменните паметници приближават числото 100 хиляди. Има всякакви теории за какво са служили те, но на практика учените знаят твърде малко за тях. Много вече са унищожени поради чисто невежество от фермери, горски работници или при разчистване на терени за строителство.

Специално внимание привличат разпръснатите из планините кръгови древни паметници, които се виждат особено добре от въздуха. Според изследванията, направени през последните 20 години от няколко екипа от учени, това не са били заграждения за добитък на народа банту, а останки от

древни храмове и астрономически обсерватории на изгубени цивилизации,

живели преди хиляди години.

 Кръговите руини са разпръснати на територия от хиляди квадратни километри. Могат да се оценят истински единствено от въздуха и късметлиите, направили такова пътуване, виждат стотици руини в рамките само на едночасов полет. Много от древните обсерватории са почти напълно разрушени или са покрити с пръст. Има обаче и оцелели, които показват старите стени в оригиналния им размер. На места тези градежи са по 2,5 м високи и един метър широки. Според проф. Ги Чарлзуърт, ако това са истинските размери на постройките, необходими са били хиляди години, за да ерозират по естествен път до височината на коляното на човек. 

Древен път, простиращ се на стотици километри, е свързвал някога всички тези постройки. На места той все още е видим. Става ясно, че на това място е живяла една организирана цивилизация, която се е занимавала с добив на злато и е ползвала някакъв транспорт. Вероятно някои от древните храмове датират още от времето, когато е построен и каменният Календар на Адам. И сигурно няма да е абсурдно да кажем, че сме се натъкнали на най-ранните поселища на Хомо сапиенс на Земята.

Наличието на злато в района също не е случайно.

В Южна Африка са разпръснати поне 2000 древни златни мини в близост до руините. Дали това не е царството на Савската кралица – владетелката на Шеба, чието местоположение не е установено и до днес? Легендите сочат територия в южната част на Африка. И защо не? В края на краищата това е мястото на Земята, където е добито най-много злато в съвременната ни история. Едва ли е само съвпадение, че най-богатата златна мина в света днес – “Шеба”, се намира именно в Мпумаланга, Южна Африка.

Автор: Калина Маркова