Езикът - оръжието на мисълта

Най-голямото богатство на една цивилизация е интелектът, натрупан чрез опит и познания. Интелектът не само ни позволява да откриваме нови идеи, но и ни помага да се справяме с трудности, както и да се адаптираме към променящи се и враждебни условия. 

Интелектът обаче е социален феномен. Натрупаните знания не могат да хрумнат само на един индивид и същевременно трудно биха се развили в нещо по-голямо, ако не са споделени. Как сме способни да представяме откритията си, как сме успели да се научим да предаваме нашия опит? 

Тук идва ролята на езика. Този език, чрез които описваме чувствата си, споделяме впечатленията си, успяваме да разсъждаваме. Нещо повече, без него не бихме могли дори да мислим. Само си представете как всеки път, когато ви хрумне нещо, то се появява в съзнанието под форма на думи и твърдения. Сякаш мозъкът ви шепне неща, които до този момент не сте знаели или не сте били наясно, че ги знаете. При това за да ги разберете, трябва да ги шепне по начин, който е разбираем и достъпен за вас. 

Езикът вероятно е най - важната изкуствена система, която е измислил човекът. Той може да има различни разновидности - те могат да варират както спрямо локацията, в която се говорят (английски, испански, български), така и спрямо областта и нещата, които описва (математиката, химическите формули, нотите). Всички тези разновидности сякаш, нямат нищо общо, но не е така. В основата си всички те имат определен брой правила, от които се развиват цялостната им концепция и потенциалът на езика. Те не само са важни за това колко стабилна е системата, но са определящи за силата на изразяване, която тя има. 

Чети между редовете 

Човек се сблъсква с някоя разновидност на език още след самото си раждане - дали ще е чрез говор, чрез текст или пък някаква друга структурирана съвкупност от знаци, не е от голямо значение. Важното в случая е, че нашият мозък от самото начало бива трениран да разпознава комбинацията от дадени знаци и да ги интерпретира под някаква форма. С други думи ние придаваме значение на нещо, което само по себе си не изглежда да има стойност. 

Това до голяма степен буди асоциация именно с този, вече споменат от нас орган. Само си представете за момент, че всяка отделна буква(знак) от вашия език се преобразува в отделен неврон - част от нашия мозък. Сам по себе си той трудно ще събуди наш спомен, ще ни дари с идея или ще контролира нашето тяло. Невронът има смисъл само в комбинация с други такива. Така и буквите, само комбинирани, имат способността да образуват дума. Разбира се както при невроните, така и при буквите, имат значение кои са те, колко са и как са подредени една след друга. Така само определена поредица от мозъчни сигнали могат да донесат стойност. 
Пренесени още ниво нагоре, нещата могат да опрат до това как думите биха могли да се комбинират подобно на клъстери от неврони и така да навържем цялостната концепция за това, което ни предава езикът, или пък да достигнем най - накрая до така търсения спомен, идея или движение. 

Тази метафора или по - скоро асоциация, показва непрекъснатите връзки, които съществуват в дадени системи и, че всички те си приличат по това, че се крепят на тези връзки. Предвид това, че мозъкът ни е изграден от система със структура, йерархия и подредба, то е напълно нормално той да търси във всяка ситуация ред и характерни черти, които да му позволят да изгради модели на това, с което се сблъсква. Затова и в езика, подобно на всяка система, изградена от човека, съществуват ясни правила и повтаряемост, които помагат на нашия ум да се ориентира.  

Думите са повече от знаци 

Наскоро попаднах на едно видео (линкът е най - долу), в което твърдяха, че ще представят начина, по който нашият мозък третира и разбира даден език и съответно думите в него. В това видео идеята не беше революционна, дори напротив, съвсем лесна за разбиране и близка до представите ни. В следващите редове ще се опитам да резюмирам информацията, предадена  в клипа.

Всичко започва с това, че слушането с разбиране е различно от четенето с разбиране. Твърди се още, че всяка дума я третираме по отделно. Когато някой човек ни говори, ние интерпретираме всяка дума, която чуем. Обработването на информацията дума по дума започва с чуването на първия звук от нея и стигането до последния. Така, впускайки се още ниво надолу в тази информационно-знакова метасистема, ние явно обработваме думите буква по буква. Дотук приликите са сходни и изглеждат логични. Всеки чут звук активира определени неврони в нашия мозък. Невроните, които се стартират отговорят на поредицата, с която разговаряме. Така например, ако чуем буквата “Б” в началото, се активизират всички части на мозъка, носещи информация за думи, започващи с нея. След “Б” може да последва “А”. Тогава всички активирани неврони досега, които нямат асоциирана връзка с тези за “А” след тях биват спрени и остават само тези, които отговарят на комбинацията. С всяка следваща част от думата, последователността от  активирани неврони става по - голяма, докато не стигнем края на думата. В този момент чутото е преведено на невронен език. Тогава започва и втория процес по търсене на значение. Извикват се спомени и знания за съответната дума и се избира този смисъл, който най - добре се вписва на модела на информация изграден дотук от вече чутото.

В общи линии ви предадох стъпките, по които вървим, според някои теории, когато обработваме информация предадена ни чрез говор. Ако мислите, че всичко е логично, няма да споря, защото тези теории имат своите аргументи. От друга страна, ако сте поне малко любопитни може би сте си задали няколко въпроса. 

Защо слушането с разбиране е различно от четенето  с разбиране?

Това да претърсваш всяка възможна комбинация от неврони буква по буква не ли твърде изморителен процес, предвид идеята, че природата винаги търси решение изискващо най - малко ресурси ?

Като допълнение на горното, след като ние сме измислили по - бърз начин компютрите ни да обработват информация “КЕШ памет”, не е ли логично и природата да постъпва по същия начин?

Споделяйки по-рано, че мозъкът се затормозява да прави няколко неща едновременно, то как успява да складира няколко активирани поредици от неврони за думи, който звучат еднакво?

Тези въпроси ме озадачават и по - скоро ме навеждат на мисълта, че има нещо, което пропускаме. 

Да започнем с това че слушането и четенето са различни по своята функционалност. Предполагам сте запознати с това (а и да не сте, сега ще се сблъскате с това), че, когато четем, ние рядко го правим буква по буква. Изследванията показват, че ние започваме с дадена поредица от букви, след което мозъкът ни се нагажда към нея и прави допускане каква е думата без да я дочита. Така пести време и енергия, точно както се стреми природата. Мозъкът ни е толкова мърезлив, че това е причината да не забележите грешката в това изречение. 

За мен няма причина да не процедираме със звуците по същия начин. Така се оттласкваме от разбирането буква по буква и стигаме до тълкуване на база цялостния звукоизлив. Това би обяснило защо се припознаваме в предадената ни информация, когато не чуваме добре (бъркаме звука от телевизора с телефонно обаждане или пък бъркаме коя дума ни е казана). 

Минавайки към обработване на данните едно ниво нагоре - от буква към дума, ще намали драстично броя възможни комбинации от неврони, които могат да са активирани  по време на разговор. 

Кешът, споменат във въпросите, съвсем спокойно може да е нашата интуитивна система. Чувайки дадена дума, ние веднага я асоциираме с нещо чуто, възможно най - скоро или най - често. Така се избягва включването на разумната система, която е по - бавна и изискваща. Може би сте от хората, които знаят повече от един език. Въпреки това не се чувствате еднакво комфортно слушайки всеки от тях. Особено, ако дълго време не сте се сблъсквали с някои от тях. Причината е, че нямате ясен спомен отскоро за звуците, които чувате, и не сте боравили често с тях. Така интуитивната система няма как да извлече информацията и се обръща към разумната. Това ни натоварва и затова се чувстваме по - изморени и напрегнати след разговор на “по - слабия” ни език. 

Накрая, чуването и интерпретирането на цяла дума, ще създаде активация на много по - малко на брой комбинации от неврони (когато не сме сигурни коя точно дума сме чули) и то за много по - кратък период от време - докато взаимодействието на двете ни системи не окастри “клоните” с нерелевантно значение спрямо общия контекст. 

Така само в рамките на тълкуването на чутото, а защо не и на прочетеното, ние можем да видим, защо е толкова важно да има ясно разграничаване на нивата от дадена система и в кое нейно ниво ние се движим. Отново се сблъсквахме и с цикличностите - колко често се е повтаряла дадена дума в съзнанието ни и колко важно е цикличното предаване на информация между разума и интуицията.

Автор: Иван Григоров