Нов анализ на доклад от 70-те години на миналия век открива, че прогнозата за глобален колапс през настоящия век е притеснително точна.
През 1972-ра екип от Масачузетския технологичен институт използва компютърен модел, за да надникне в бъдещето на човечеството (по заръка на "Римския клуб" (Club of Rome) – международна група от водещи академици, учени, бизнес лидери и политици). Докладът, наречен „Пределите на растежа“ (The Limits of Growth) използва систематичен модел на динамиките, известен като World3, за да разгледа сложните взаимодействия между човешката популация, индустриалната продукция, замърсяването, производството на храни и естествените ресурси на Земята.
Според модела сценарият „стабилизиран свят“, при който глобалният колапс е избегнат, а жизнените стандарти се запазят стабилни, би бил възможен, но само ако бъдат направен драматични промени в приоритетите и социалните ценности. Ако икономическият растеж продължи с пълна пара, без да зачита по какъвто и да било начин околната среда, това ще доведе до появата на глобално общество, страдащо от недостиг на храна и с изключително ниско ниво на благосъстояние.
World3 показва, че е много вероятно сценарият „както обикновено“ да доведе до глобален колапс през 21-ви век. В този контекст колапс не значи, че подобно на динозаврите човечеството ще изчезне. Учените по-скоро имат предвид, че ще настъпи световна стагнация на индустриалния растеж и че човешкото благосъстояние ще намалее значително.
Въпросният противоречив научен труд е посрещнат с множество критики. Нов анализ на данните обаче показва, че до момента прогнозите са впечатляващо точни.
Гая Херингтън, директор на счетоводната фирма KPMG, разглежда емпиричните данни от последното десетилетие и ги съпоставя с прогнозите на доклада. С помощта на новите данни тя проучва четири различни възможни сценария: два различни „както обикновено“, „стабилизиран свят“ и „всестранна технология“, при който човечеството успява да се измъкне от ограниченията на околната среда посредством технологични иновации.
И двата „както обикновено“ довеждат до глобален колапс през 21-ви век – единият чрез изчерпване на природните ресурси, а другият – заради замърсяване, изменения в климата и/или опустошение на околната среда. „Всестранната технология“ успява да избегне пълния колапс в рамките на века, но последвалият спад в човешкото благосъстояние е вследствие от високите цени на технологиите.
Сценарият „стабилизиран свят“, при който светът променя драматично обществените ценности и приоритети, довежда до стабилизация в човешката популация до края на 21-ви век и поддържане на жизнените стандарти.
Преди всичко трудът на Херингтън, публикуван през ноември 2020-та в Journal of Industrial Ecology, показва, че 50-годишната прогноза е изненадващо точна и че изглежда светът все още не е поел по пътя към един по-стабилен свят.
Има и лъч надежда. Според Херингтън не е твърде късно и стабилизираният свят и оптимистичното бъдеще са постижими. Нужни са, разбира се, радикални промени. Но трябва да действаме сега, тъй като много скоро ще се затвори и тази врата, казва тя в пост в LinkedIn.
Източник: IFLScience
