Откритията на Хладни обаче трябвало да почакат до настъпването на любознателния 20. век, за да дадат живот на една нова теория, която звучи колкото научно, толкова и невероятно. През 1967 г. швейцарският лекар, художник и изследовател Ханс Йени издава книгата си “Киматиката – структурата и динамиката на вълните и вибрациите”. В нея той се опира на откритията на Хладни и очертава рамките на една нова експериментална дисциплина, която нарича киматика. Думата произхожда от гръцкото kuma (кима) – вълна, и означава дисциплина, която се опитва да систематизира и обясни структурите, които звуковите вълни и вибрации образуват в материята, както и евентуалните последствия от това. В труда си Йени пише:

“Светът не е случаен хаос. Той се състои от динамични, но подредени схеми”.

Тази теория заляга в основата на неговите проучвания.

Основното, което поразява Йени по време на работата му, е чистата геометрична структура на формите, генерирани от звука. За да ги изучава, той използва машини като кристални осцилатори и изобретения от самия него тоноскоп, които определят точните честоти и амплитуди на звуците, които се отправят към различни материални обекти. Тоноскопът прави човешкия глас буквално видим, без при това да е необходима каквато и да било допълнителна електронна апаратура, която би могла да изкриви резултатите. Така Йени става първият човек, който буквално вижда как изглежда една гласна, нотата до или дори цяла песен. В пясъчни кръгове, наслоени върху звукочувствителни мембрани, той успява да визуализира сложни и симетрични форми, известни като структури на Хладни. Ниските тонове произвеждали прости и ясни картини, а високите – много по-комплексни и подробни. Той започва да експериментира с различни течности и получава вълни, спирали и въртящи се структури. Оказало се, че тяхната структура е триизмерна и динамична, но се подчинява на точно определени закони, зададени от звука.

В хода на проучванията си Йени достига и до някои

изводи, които звучат почти езотерично.

Когато “гледа” с помощта на тоноскопа си гласни от древноеврейски и санскрит, той забелязва, че пясъкът приема формата на писмените символи на тези гласни, които вече съществуват в древните култури. При съвременните езици такива резултати нямало. Йени отбелязва и сходството между древни свещени изображения като мандалите, руните и първите символи и структурите на звуковите вибрации. Според него древните хора са разбирали влиянието на вибрацията и нейните структури са залегнали в основата на човешката изобразителна култура. И не само – огромно впечатление му прави приликата между формите и структурите, които виждаме около себе си в природата, и тези, които уредите му генерират по време на опитите. Йени е убеден, че биологичната еволюция е резултат от вибрациите и че природата им определя крайната форма на даден организъм. Според теориите му всяка клетка има собствена честота на трептене и определен брой клетки, вибриращи на една честота, създават нова, която е в хармония с тяхната. Така Йени

се опитва да обясни зараждането на ембриона –

две клетки, които трептят в унисон, се откриват и чрез трептенето си създават нови, докато не се оформи орган, а после и цял организъм.