Двамата обаче не симулират разлято кафе, а капка олово, пълна с миниатюрни частици върху медна повърхност. Това до известна степен нещата и им позволява да изчислят по-лесно всички сили, които участват. Освен това физиците използват повърхности с различни кристални структури, за да получат по-добра представа за начина, по който разпростирането на капчицата варира.
Симулацията на Ши и Уеб показва, че много тъничко покритие започва да се образува по повърхността, малко преди капката да започне да се разпространява. За разлика от нея, то не спира да се разпростира, веднъж щом се образува по-тъмният външен пръстен. Физиците не са сигурни защо това се случва. Нужни са още експерименти и симулации. Ако учените обаче разплетат тази мистерия, те ще могат да манипулират подобни течности на нано ниво, което от своя страна ще намери множество потенциални приложения в медицината и високотехнологичното производство.
