Феноменът взема своите жертви и в други държави. През 1990 г. в Русия е намерено тялото на пастира Бисан Мамаев. Според аутопсията пламъкът е овъглил мъжа от вътре на вън, без да запали сеното, което се е намирало в близост до него.
Все пак не всички СЧС завършат с летален изход.
Пословичен за това е случай от 1835 г., когато кракът на професора по математика Джеймс Хамилтън от Нешвил, САЩ, внезапно лумва в пламъци. Хамилтън успява да потуши огъня и впоследствие свидетелства, че секунди преди инцидента е усещал силна болка в крака си.
Списъкът не свършва дотук. През последния век буквално валят съобщения за десетки подобни мистериозни самозапалвания.
Що се отнася до самозапалването, то
не е прерогатив само на човешкия род.
Оказало се, че понякога купи със сено избухват в пламъци без външен източник на топлина. След проучване било установено, че сеното изгаря, тъй като в него се развива вид бактерия. Когато популацията на бактерии стане твърде голяма, колективно излъчваната от тях топлина е достатъчна, за да подпали купата. Въпросът е: ако нещо подобно може да се случи и при хората, на какъв принцип би се основавало?
Една от разпространените хипотези е, че жертва на спонтанно самозапалване стават хора, злоупотребяващи с алкохола. Според застъпниците на това схващане високото съдържание на алкохол в кръвта в комбинация с топлинен източник (като цигара например) би могло да стоят в дъното на инцидентите.
За „автор“ на идеята е нарочен писателят Чарлз Дикенс,
който в своя роман „Студеният дом“ описва как алкохолик бива погълнат от пламъци в резултат на СЧС. В този сценарий обаче етанолът би горял само ако концентрацията му надвишава 23% в човешкото тяло, а той би убил човек, ако надвиши дори 1%, още повече че мнозина от загиналите в описаните случаи не са били алкохолици.
Други смятат, че СЧС може да е резултат от някаква форма на спонтанен ядрен синтез в човешкото тяло, при който се отделя огромно количество енергия - същият процес, който „бушува” във вътрешността на звездите.
