Лари Арнолд, автор на редица материали по темата за СЧС, твърди, че високо енергийно лъчение (микровълни или гама-лъчева радиация) или някаква форма на геомагнетизъм може да доведе до
реакция между водорода и кислорода
в клетките на човешкото тяло и да ги накара да експлодират – нещо подобно на изгарянето на пълния с водород дирижабъл „Хинденбург“ през 30-те години на 20. век . В своята книга „Странните и необясними мистерии на 20. век“ Джени Рендълс пък вини за СЧС натрупването на запалими вещества в стомашно-чревния тракт в резултат на неправилно хранене. Тя допълва, че спецификата на хранене може да обясни и защо всички регистрирани жертви на спонтанно самозапалване са от европейски произход.
Руският учен Станислав Смирнов, член на Руското географско дружество, сочи за причина за СЧС
феномен, сходен с кълбовидните мълнии
и вид особени огнени кълба, които изскачат от земята в резултат на тектонични процеси и йонизират въздуха. Според Смирнов съществуват точки по земната повърхност, от които извира тази енергия. Когато тя срещне човешкото тяло по пътя си, в него започва процес на вътрешно горене, тъй като то съдържа много вода и следователно е силно електропроводимо.
В края на краищата с една доста по-земна теория, наречена „ефект на фитила“, щатски криминолози охлаждат ентусиазма на феновете на загадките. Според учените спонтанното самозапалване нито е чак толкова мистериозно, нито пък наистина „спонтанно“. Идеята е, че жертвите на СЧС изгарят от
огън, захранван от телесните им мазнини.
Дрехите в случая действат като своеобразен външен фитил и поддържат горенето достатъчно дълго, за да се стигне дотам, че тялото да се кремира след часове, без това да засегне „необлечените“ крайници или околни предмети. За да провери това на практика, д-р Джон де Хаан от Калифорнийския институт по криминалистика е провел експеримент със свински труп, увит с дреха. Веднъж запален, трупът е горял точно по модела на СЧС, докато от него не е останала само пепел.
