И в най-малките гробове в подземията Розендал и Щрьобл намират

отлично измислени системи за проветряване.

Но това не е единственият трик, с който телата оцеляват. Оказва се, че ковчезите под тях са постлани със стърготини, които попиват изтичащите телесни течности като памук.

За съжаление много от гробниците са унищожени през годините заради строителни работи. Често така важните вентилационни отвори са зазиждани от работници поради незнание. А в някои църкви те са затворени съзнателно като предпазна мярка срещу мародери. Щом спре движението на въздуха, за няколко седмици мумиите се предават.

И пак да се върнем на въпроса: откъде възниква този обичай?

99% от мумиите са намерени в протестантски райони: Франкония, Саксония, Тюрингия, Бранденбург, Берлин, Северна Германия. Според археолога Райнер Сьорис от Касел е възможно

реформаторът Мартин Лутер да е в основата

на този култ към мумифицирането. В книгата на Хиоб (част от Библията, която Лутер превежда на немски) Сьорис намира следното изречение, с което подкрепя тезата си: “Аз зная, че моят спасител е жив и той ще ме възкреси от пръстта и после ще се покрие с тази моя кожа и в моето тяло ще види Бог”.

Възможно е заможните протестанти да са прибягвали до мумифициране, защото са се опасявали, че възкресението им няма да се състои, ако тленните им останки изгният в земята. Със сигурност суеверието е играло своята роля. Близките често заграждали ковчега така, че мъртвият да не може да стане. Страхът от призраци, които напускат гробовете си и нападат живите, е бил голям.

Археолозите продължават да се ровят в тайните на миналото. Щрьобл изследва телата от 18. век, намерени под църквата “Йоан Кръстител” в Хановер, разказва “Шпигел”. Там покой са намерили представители на двете благороднически фамилии Фон Хансинг и Фон Гроне. Но има нещо много странно: четири дъщери на едно от семействата умират в 4 последователни години.

Вирус ли е покосил малките? Или става дума за убийство?

Подробно изследване на добре запазените меки тъкани на мумиите вероятно ще даде информация за състоянието на органите им.
Уникален поглед в миналото позволяват и прекрасно съхранените 29 тела под манастирската църква в Риза. Това според археолозите е безценно историческо място. Никъде другаде не е възможно да се изследват такива автентични облекла, носени от богаташите през изминалите столетия.

Едно момиче е със съвършено запазена копринена рокля, а на главата си има шапчица с панделка. Други са с дълги роби и нощни бонета. Почти всички са идентифицирани, не е сигурна самоличността единствено на най-видния, за когото се предполага, че е Ото фон Оделебен.

Саксонският офицер воюва заедно с Наполеон.

През 1812 г. участва в похода към Русия, който завършва с фиаско, а през 1813 г. - в битката край Лайпциг, в която французите са разгромени. После пише книга за Наполеон и военните си преживявания.

Генетичен анализ ще покаже дали това наистина е този прочут офицер. Той също не загива в бой, а издъхва като чиновник на бюрото си.

Заради мумиите в църковния съвет в Риза тече разгорещен спор. Една част от членовете му искат гробницата, до която се стига само по една тясна стълба, да бъде отворена за туристи. Повечето обаче са против, защото се страхуват за опазването на безценното историческо съкровище.

Автор: Гергана Стоилова