Но по-важно е одобрението на други. Според редица изследователи на окултната история на Третия райх

главната цел на Хитлер е била домогването до енергията на тайнствените земи

Шамбала и Агарта. Двете наименования са заимствани от хиндуистката и будистката философия като обозначение на пространства със специфична енергия. Шамбала е рожденото място на Калки, аватара на бог Вишну. Според оспорваната руска мислителка и теософ Елена Блаватска става въпрос за страната, в която след природен катаклизъм се спасява народът на тайнствената праисторическа цивилизация Лемурия. Според други специалисти по будистка философия обаче това е географски неопределимо място, което може да се репрезентира от различни пространства на Земята като център на духовна енергия. Също така много теософи са обединени от твърдението, че Шамбала е общо название за мистичната земя, откъдето ще дойдат силите, които ще преодолеят деструктивната енергия в света.

Агарта от своя страна е легендарна

подземна страна, мистически център на сакралната традиция, която е била разположена в Хималаите. Според разказите, предадени от полския изследовател Фердинанд Осендовски, жителите на Агарта дължат ежегодна клетва на господаря на света, който пък дължи властта си на т.нар. секретна сила на Ом и веднъж на пет години се появява на земята на колесница, теглена от бели слонове, в градовете на Сиам и Бирма.

Не става ясно дали Хитлер е виждал в тези легенди възможност да се покаже в качеството си на нов световен господар, или действително е разчитал на подкрепа от господарите на тайнствените страни. Изпадналият в немилост бивш нацист Херман Раушнинг, който издава сензационната книга „Хитлер каза…”, описва впечатленията си, че фюрерът се е изживявал като медиум на трансцендентална сила. Според разказите на Раушнинг Хитлер е срещал свръхчовек, който е живял в подземен свят. Дали не става въпрос за господаря на Агарта?

Тук източниците се разминават в сведенията си.

Според Дейвид Чайлдрес, автор на книги за изгубените градове на древни цивилизации, срещата между пратениците на райха и подземните господари се е осъществила. Владетелите на Шамбала, идентифициращи се с конструктивните космически сили, отказали сътрудничество с Хитлер, докато черните господари от Агарта се съгласили на такова. Според други обаче е точно обратното, което и позволило на Хитлер да започне „справедлива война”. Възможно е редица особености в поведението на върхушката на Третия райх да са повлияни от „тибетската връзка”. Например някои автори твърдят, че част от Хитлеровите бункери са разглеждани като обиталища на божественото и са строени по модела на будистките манастири. По-суеверните изследователи са на мнение, че почти чудотворното оцеляване на нацисткия лидер след атентата от 20 юли 1944 г. в бункера „Волфшанце” се дължи на

пренасянето на тибетското защитно пространство

в постройката.    

Изтъква се и друга интересна връзка. Карл Хаусхофер е учен мистик и професор, преподавател на Рудолф Хес (вторият човек в националсоциалистическата партия) и един от създателите на теорията за „жизненото пространство”. Според някои слухове тъкмо той е човекът, въвел Хитлер в берлинското тибетско общество „Зелен дракон”. Същият Хаусхофер развива теорията, че германците и тибетците имат общи корени и са наследници на арийска раса.

Дали именно тогава е започнала да се оформя идеята на Хитлер за фаталния поход срещу СССР с цел достигане до арийската прародина в Средна Азия? При всички случаи остава да се надяваме, че някъде, под или над земята, наистина съществува сила, която да обуздава завоевателните амбиции на подобни личности.

 Калин Стоев