„История на България“ от Петър Богдан, завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.
Текстът на историята е неизвестен, а за нея се знае единствено от сведения в писма на Петър Богдан до 1979 г., когато във Ватикана са намерени девет страници препис от историята, съдържащи увод, три глави и част от четвърта. През 2017 година в университетската библиотека на италианския град Модена е открит и целият авторов ръкопис на историята.
Източник: Shutterstock
История на произведението
Видно от докладите до Конгрегацията на Петър Богдан, същия добива значими знания по история и география на българските земи. Докладите му имат характеристики на пътеписи, въпреки че са писани по служба. Бакшев постепенно достига до извода за познавателното обществено значение на историографските трудове, затова се заема да напише такъв труд и да го отпечата. По това време книгопечатането е широко застъпено в Европа. Към 1667 г. той написва на латински „История на България“. Петър Богдан има намерение да я отпечата във Венеция, но не намира достатъчно средства за това. Обръща се за помощ към Конгрегацията и изпраща на нея ръкописа си с молба да бъде отпечатан. До смъртта му обаче през 1674 г. творбата не излиза от печат.
В архивите на Ватиканската библиотека, Божидар Димитров открива част от труда – увод с 4 глави. Откритият ръкопис съдържа бележки на рецензента, от който проличава, че трудът се състои от около 20 глави. Тази малка уводна част е достатъчна, за да се направят някои важни изводи за съчинението и авторските подтици и мотиви.
В увода си към произведението, Петър Бакшев ясно и трогателно изразява любовта си към родната българска земя. Това е изключение, понеже никой книжовник от онова време в поробена България не дава пряк израз на патриотичните си чувства. От съдържанието на четирите глави личи, че авторът си е поставил за цел да напише цялостна история на българския народ, която иска да представи с нейните най-значителни моменти, при това максимално обективно. Бакшев се стреми към достоверност и критически поглед към изворите. Той е убеден, че историографът не трябва да изхожда само от книгите, но и от личните си наблюдения и знания. Следователно Бакшев има намерението да постави българската история на по-широка нога, да я свърже с предания, с наблюдения над старини, да разкаже нещо и за българската природа. Казаното от Петър Богдан дава основание да се предполага един широк план, докосване до много не само историографски въпроси, свързани с духовната и политическата история на българите.
Източник: Мениджър Нюз
