„История на България“ от Петър Богдан, завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.
Текстът на историята е неизвестен, а за нея се знае единствено от сведения в писма на Петър Богдан до 1979 г., когато във Ватикана са намерени девет страници препис от историята, съдържащи увод, три глави и част от четвърта. През 2017 година в университетската библиотека на италианския град Модена е открит и целият авторов ръкопис на историята.
Източник: Shutterstock
Българската професорка Лилия Илиева от Югозападен университет е открила в италианския град Модена пълния ръкопис на най-старата история на България, написана от българин. Тя е дело на чипровчанина Петър Богдан Бакшев, написал „История на България“ 97 години преди Паисий Хилендарски. Това разкри пред БНТ историкът Божидар Димитров.
Като млад учен във Ватикана Божидар Димитров открил няколко глави от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев. Българинът от Чипровци занесъл ръкописа си за печат в Светия град, но след това трудът му се загубил. Едва сега пълният текст на ръкописа е намерен в италианския град Модена.
„От научна гледна точка, това е по-добра история от тази на Пайсий, защото Петър Богдан има висше образование и директно работи с изворите, докато отец Паисий няма висше образование и историята му е плагиатство от Мавро Орбини и Цезар Барони”, заяви Димитров.
Той определи авторът на историята като „Левски на 17-и век“ заради революционната му работа около Чипровското въстание и цялата му просветителска дейност. Димитров добави, че Петър Богдан пише и друг важен исторически труд - „История на Охрид - столица на България“. В него той въвел доказателства, че Охридската архиепископия е българска, а не сръбска, както се е твърдяло по онова време.
По въпроса с казуса около Македонската православна църква, Божидар Димитров определи решението на българския Свети синод като „измъкване по терлици”. Той предвиди, че работата на синодалната комисия, която се е заела със задачата да ходатайства за вдигането на схизмата над Македонска църква, е обречена на неуспех.
***
Намерените през 1979 г. четири глави показват широка историческа осведоменост. Отначало се разказва за заселването на българите отсам Дунава, за прародината, и за основаването на българската държава. Ценното в тази първа само българска история за българското самосъзнание е погледа към историческото минало като опора на настоящето, като средство за вдъхновение и разпалване на патриотични чувства и самочувствие, позволяващи формулирането на цели и задачи за бъдещето.
Петър Бакшев е първият български историк не само с идеята за написване на „История на България“, но и с научния си подход към събитията и източниците, преодолявайки средновековния хронологически историзъм. Петър Бакшев създава революционна българска организация, която вдига през 1688 г. Чипровското въстание, последвано от Карпошовото въстание в западните български земи и предхождано от Второто Търновско въстание.
Краят на 17 век, освен че бележи края на преобладаващото католическо влияние върху българските земи, изкарва на дневен ред в европейската политика т.нар. Източен въпрос – след успешната за Свещената лига голяма турска война, завършила с Карловацкия конгрес и Константинополския мирен договор от 1700 г.
