Още от древни времена, когато светът бил съвсем млад, на голямото плато Гиза в Египет се издига най-голямата и внушителна статуя, съществувала някога. Това е Сфинксът – странно създание с тяло на лъв и глава на човек, което пази входа към големите египетски пирамиди. Хората вярвали, че величественият Сфинкс е въплъщение на самия Слънчев бог – с тяло на лъв, защото това царствено животно символизира Слънцето, и с глава на фараон, защото той е син на Слънцето и родоначалник на управляващата династия на Египет. Така Сфинксът е земният образ и на двамата: на бащата Слънце и на неговия син – младото Слънце. От незапомнени времена Сфинксът стои на пост, обърнал взор на изток към изгрева, и пази древното знание. Съществуват легенди, че Сфинксът е жив и нощем броди из пустинята, а сутрин се връща на мястото си като пазител на пирамидите.
Веднъж през нощта едно момченце се спуснало тичешком към Сфинкса и потърсило убежище в лапите му. То било слабичко и недохранено, облечено цялото в дрипи. В очите му имало сълзи, но въпреки това брадичката му била вдигната високо. Смелото момче ненавиждало несправедливостта и помагало на по-слабите. За зла участ майка му, която много го обичала, починала и баща му се оженил отново. Мащехата намразила невинното дете от пръв поглед – непрестанно го тормозела с непосилна работа и измисляла лъжи, за да го злепостави пред баща му и така да му отнеме привилегиите на първороден син. Злата жена искала имотите да останат за собствените ѝ деца, затова се чудела как да го прогони. Същата вечер тя била оставила на масата току-що изпечен хляб и горкото дете, което цял ден не било яло, много искало да си отчупи от коричката му и да засити глада си, но удържало и не посегнало към хляба. Мащехата, която знаела, че момчето е гладно, и нарочно била оставила самуна отгоре, го изчакала да излезе, наронила няколко трохи и го скрила. Когато се върнал бащата и всички от семейството седнали около масата, мащехата обвинила невинното момче, че тайно е изяло хляба, и сега всички трябвало да си легнат гладни. Ядосал се бащата на сина си, казал му, че е неблагодарник, който краде от залъка на семейството си, и го прогонил навън. Момчето, гладно и отчаяно, побягнало далеч. Не виждало накъде отива, и изведнъж се озовало в подножието на Сфинкса – пазителя на света. Едва когато светлините и топлината на дома вече били далеч, момчето се свило в каменните лапи и горко заплакало. Жалело за починалата си майка, за липсата на топлина и бащина подкрепа, за невъзможността да ходи на училище и да получи знанията, за които копнеело сърцето му. Тъй като нямало никакъв друг спомен от скъпата си майка, освен едно украшение, което никога не махало от врата си, то свалило амулета и занареждало на глас неволите си. Момчето не знаело, че украшението има магически сили. То било с образа на Маат – богинята на истината и справедливостта, която пазела момчето от всякакво зло. Именно тя го отвела в безопасност в лапите на великия Сфинкс, върховния бог, който бдял над света и въздавал справедливост.
Когато Сфинксът чул жалбите на детето, проговорил с човешки глас:
– Недей да плачеш, мило момче. Животът ти не е лесен, но ти си избран за велики дела. Пътят към истината е труден, затова съдбата ти поднася толкова изпитания. Знай обаче, че само смелите успяват да се изправят срещу страховете си и да запазят силата на сърцето си.
Момчето се стреснало, като чуло тези думи, и плахо попитало:
– Кой си ти, който ми говориш?
– Аз съм великият бог Ре, който бди над света в образа на Сфинкс. Грижа се слънцето да изгрее и пазя живота на земята. Аз съм този, който дава знание и дарява вечен живот – отговорил Сфинксът.
– О, божествени Ре, смили се над мен! Помогни ми в моята тежка неволя – изплакало момчето.
– Слушай сега, малки приятелю, ще ти разкажа една история – отвърнал му Сфинксът. – Тя е за велик владетел, който трябваше да мине през големи изпитания – точно като теб. Името му е Тутмос IV. Той беше по-малкият син на фараона и затова не му беше писано да бъде наследник на трона. Един ден обаче дойде на лов в този район и тъй като беше много уморен, легна и заспа. Тогава в съня му се явих аз. Казах му, че аз съм Сфинксът, но каменното ми тяло лежи засипано под пясъците на пустинята. Ако той извърши непосилния подвиг да ме изкопае от пясъка, ще го направя цар на Египет.
Тук Сфинсът замълчал и се унесъл в спомени. Малкото момче обаче нямало търпение да чуе края на историята:
– И какво стана с него? Успя ли да се справи със задачата? – попитало то нетърпеливо.
Сфинксът се върнал към настоящето и продължил с разказа си.
– О, да. Тутмос беше смел и решителен младеж. Той не се поколеба и за миг – намери хора и извърши велико дело. Така се въздигнах аз от пясъците на времето, за да бдя над великото египетско царство, а Тутмос стана фараон на Египет и царува в мир и благоденствие.
Момчето слушало в захлас тази невероятна история. „Нима наистина е възможно да извършиш геройство, което да реши съдбата ти завинаги?“ – чудело се то.
– Ако извършиш велик подвиг – казал му Сфинксът, – и теб ще възнаградя богато. Готов ли си да направиш най-трудното на света?
Зарадвало се бедното дете и въпреки уплахата било готово на всичко, за да получи благоволението на Сфинкса.
– И така, задачата ти ще е да се върнеш у дома. Да понасяш всички изпитания, без да се озлоби сърцето ти, без да негодуваш срещу ежедневната несправедливост. Ако успееш да не възроптаеш срещу униженията и да следваш непреклонно пътя на истината, ще получиш най-голямата награда.
– Какъв подвиг е това? – попитало момчето със съмнение. – Виж Тутмос, той наистина е извършил велико дело, а аз трябва просто да се върна у дома и да понеса живота, който имам.
– Мислиш, че твоята задача е по-лесна от тази на Тутмос? – попитал го развеселен Сфинксът. – Много грешиш! Младият принц стоя в пустинята месеци наред, преди да успеят да извадят само главата ми от пясъка. Беше нужна вяра и упорство, за да изпълни задачата си докрай.
Сфинксът помълчал, сетне продължил:
– Поръчението, което ти давам, е много по-трудно от това на Тутмос, защото усилието ти ще продължи години наред. Лесно е да направиш усилие еднократно, но ще е нужно търпение и вяра, за да продължиш напред, когато положението стане нетърпимо. Безропотно да понасяш несправедливост и презрение – за това се иска сила. Ще успееш ли да опазиш сърцето си да не закоравее? Да не пожелаеш да отвърнеш на злото със зло? Това би бил наистина огромен подвиг.
Замислило се дълбоко момчето, сетне промълвило:
– Не знам дали ще се справя. Понякога е толкова трудно да запазиш вярата си в хората и да се надяваш, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. И все пак ще опитам – казало то решително.
Върнало се у дома момчето, макар и с натежало сърце. Не било никак лесно да запазиш духа си бодър там, където те мразят и ти желаят злото. Богинята Маат обаче му давала сили да не се поддава, а всяка вечер момчето се връщало в нозете на Сфинкса, където намирало утеха от ежедневните трудности. Сфинксът му разказвал истории за отминали времена и древни царе, за това как са построени пирамидите и какъв е пътят към безсмъртието.
Разправил му за голямата пирамида на фараона Хуфу, чието име на староегипетски означава „Дворецът на светлината“. Пирамидата била облицована с блестящ бял камък, който излъчвал сияние под лъчите на слънцето. Разказвал му за неуморния труд и огромните усилия, необходими за построяването на пирамидите.
Слушало в захлас момчето за строежа на величествените пирамиди, за специалните храмове и основата им, за уменията на техните строители, които издигнали несравними по размер и майсторско изпълнение монументи. Слушало и мечтаело един ден и то да се нареди сред онези велики мъже, които не само оставили след себе си паметници, удивляващи всички следващи поколения, но също така узнали тайните на сътворението и вечния живот.
Така се изтърколили годините и под напътствията на Сфинкса момчето станало мъж, достоен за възхищение. Сфинксът изпълнил обещанието си: дал му най-голямата награда, която някой можел да си пожелае – тайната на безсмъртието.
Под негово ръководство младият мъж овладял древното знание и научил пътя към отвъдния свят. Неговата закрилница – богинята на справедливостта Маат – се погрижила истината да възтържествува и младежът заел полагащото му се място на първороден син. Сърцето му обаче се стремяло към нещо по-голямо – той искал да служи на хората и да им показва пътя към вечния живот. Ето защо напуснал дома си и станал свещенослужител в храма на Ре – така станал пазител на свещените традиции и служител на Истината.
Вечер обаче неизменно отивал при своя стар приятел – Сфинкса, посядал в краката му и двамата обсъждали съдбините на света. Порасналото момче никога не забравило големия урок, че съдбата се усмихва на смелите.
Е, да имаш за приятел Сфинкса също помага.
Съставителство и превод от староегипетски: Сергей Игнатов
Илюстрации: Борис Стоилов
