От древния артефакт, наречен Механизмът от Антикитера, са останали само няколко корозирали бронзови колела и силно инкрустирани зъбни предавки, което кара археолозите да спекулират по отношение на неговата функционалност и предназначение.
След десетилетия на проучвания до голяма степен е прието, че хилядолетното устройство е представлявало своеобразен аналогов компютър, способен да следи небесните движения. И все пак изследователите разполагат единствено със счупени фрагменти и съответно те могат само да гадаят за някои от по-сложните му функции.
Сега учени от Университета в Глазгоу, Обединеното кралство, използват техники за статистическо моделиране, заимствани от изследването на гравитационните вълни, за да екстраполират липсващите детайли от критичния циферблат на механизма на Антикитера.
По-конкретно, те установяват, че частта от устройството, известна като календарния пръстен, би трябвало да има 354 пробити дупки (съответстващи на лунния календар). Това е много по-вероятно от други теории, според които в него е имало 365 или 360.
"Предишни проучвания предполагаха, че пръстенът вероятно е следвал лунния календар, но двойните техники, които приложихме в тази работа, значително увеличават вероятността това да е така", казва астрофизикът Джоузеф Бейли от Университета в Глазгоу.
Механизмът е открит от водолази, които изследват потънал кораб край бреговете на Гърция през 1901 г. Въпреки че е бил изпочупен, проучванията установяват, че най-вероятно става дума за механичен компютър, използван за предсказване на положението на планетите и времето на затъмненията. Смята се, че датира от I в. пр. н. е., като някои предполагат, че може да е дори малко по-стар.
По-ранният рентгенов анализ на частично запазен компонент, наречен преден циферблат или "календарна халка", позволява на други изследователи да измерят позициите на близко разположени отвори, които биха могли да се използват за подравняване на циферблата. Познаването на разположението на тези отвори може да помогне за потвърждаване на функцията на компонента.
За да открият липсващите детайли, изследователите използват байесови статистически методи, за да направят възможно най-интелигентното предположение за броя на дупките, пробити в пръстена на календара. Разположението и размерът на съществуващите пръстени са анализирани, за да се разберат вероятностите за това, което вече не е очевидно.
Участващите изследователи са астрофизици, а техниките за анализ, които използват, са по-типични за изучаване на гравитационни вълни. И в двата случая се взимат съществуващи данни и се изследват внимателно, за да се разбере какво липсва.
"Това ми позволи да оценя наново Антикитера, както и работата и грижите, които гръцките майстори са положили за направата му", казва Бейли.
"Прецизното разположение на дупките е изисквало изключително точни техники за измерване и невероятно стабилна ръка за пробиването им."
Изследването установява радиално отклонение от само 0,028 милиметра на дупка, което означава, че е поразително прецизно (особено като се имат предвид тогавашните инструменти). Това ни разказва малко повече за един от най-интригуващите исторически артефакти, откривани някога.
"Чисто, но доста уместно съвпадение е фактът, че сме адаптирали техниките, които използваме за изучаване на Вселената днес, за да разберем повече за механизъм, който е помогнал на хората да следят небето преди почти две хилядолетия", казва астрофизикът Греъм Уан от Университета в Глазгоу.
Изследването е публикувано в The Horological Journal.
Източник: Science Alert
