Лятото на 1539 г. На едно плато в испанската Нова Гранада са разположени три лагера с изморени, мръсни, озлобени войници, които се гледат мрачно под забралата на металните шлемове. Това е нещо невиждано дотогава в историята на завоеванието на Новия свят: три християнски армии, скупчени около бляскавата столица на муиските - Муекета (сега Богота), се готвят за последен акт в кървавата борба за златото - братоубийството.
Лагерът на генерал-капитан Гонсало Хименес де Кесада има почти комичен вид - малцина са тези, които са запазили испанските си доспехи. Няколкото години на съжителство с народа чибча са се отразили на облеклото им и в убийствената задуха на Нова Гранада и те са предпочели ризниците и каските от плетена тръстика и шарените наметала на муиските.
На този фон сънародниците им, предвождани от еквадорския конквистадор Себастиано Белалкасар, са като благородници на рицарски турнир в Мадрид или Толедо - с все още запазени дрехи от памук и коприна, те умоляват своя генерал да даде знак за нападение, за да се разправят с тази странна тълпа конкуренти.
В третия лагер нещата са най-зле. Там хората на германеца Николаус Федерман са изминали най-тежкия път от Маракайбо през буйните води на река Магдалена, за да стигнат дотук в безнадежден вид – мръсни, с отдавна изгнили дрехи, наметнати с кожи от животни.
Борбата, която изпосталелите конквистадори се канят да водят един срещу друг, ще е едва ли не с „камъни и дърве” – барутът отдавна е свършил, а ръждивите саби се чупят в ръждивите брони на противника. След мъчително изчакване двамата испански идалго и германският предприемач се приближават един до друг в средата на полето. Под заплетените юридически и административни преговори се крие не само желанието за увеличаване на поверените им от короната земи. Става въпрос и за пътя към тайнствената страна Ел Дорадо.
Какво е Ел Дорадо? Или всъщност кой е Ел Дорадо?
Днес всеки колумбиец с гордост ще ви разкаже, че неговата цивилизация има своите корени в старата култура на народа на муиските (или чибча) и ще ви въведе в ултрамодерния Златен музей в Богота, където покрай другите артефакти ще се насладите на ювелирно изработения Сал на слънцето. Върху него, заобиколен от своите първенци, стои владетелят на чибча. Тук той е облечен в цялото великолепие на наследствен цар на муиските: орловите пера са на главата му, огърлицата е на врата му, наметнат е с великолепна мантия, а гърдите му са покрити с малка ризница от няколко тънки златни листа.
Тази изящна пластика е засега единственото материално свидетелство за легендата, която в началото на 30-те години на 15. век завладява умовете и сърцата на испанските благородници и предприемачи, настанили се в маларичните блата на Санта Марта. Онази Санта Марта – колонията, основана на устието на великата река Магдалена, днешна Колумбия, чиито извори се криели в тайнствената земя на чибча.
Легендата гласи,
че в центъра на земите на племето лежи езерото Гуатавита, което се смята за свещено от муиските. В дълбините му живее богинята змия Фуратена, до която мъдреците на чибча се допитват винаги в критични времена – при суша, мор, глад, война. И, разбира се, когато предстои да бъде избран нов владетел.
Денят на „коронацията” е особено тържествен, тъй като от богинята трябва да се измоли милостта да приеме наследника на престола. В очакване на божественото благоволение от изгрев слънце по брега на езерото вече са строени родовете и племената на чибча. От ранното си детство избраният престолонаследник се е усамотил в пещера под надзора на жреци. Седем години самота, чак до уречения за овластяването ден.
Тогава той бива носен на златна носилка до езерото Гуатавита, където най-близките му сановници го чакат на тръстиков сал. Тогава настъпва моментът на най-великото тайнство. Жреците събличат юношата и втриват в тялото му дървесни смоли. В ръцете им се появяват тънки позлатени тръбички, които те поднасят до устните си. От тях руква ситен златен прашец, който постепенно превръща бъдещия вожд на муиските в жива златна статуя. Салът се отблъсква към водата, а по брега припламват хиляди факли.
