Що се отнася до научната фантастика, друга голяма тема на изследване е не само как се учим да съществуваме съвместно с друг вид, а какво правим, когато установим, че вече не сме господстващата форма на живот на планетата. „Матрицата“, „Терминатор“ и „Градът на мрака“ са сред ярките примери, но шестото място принадлежи на

6. Планетата на маймуните (1988)

Как би изглеждал светът, ако човекът беше поставен по-долу в йерархията на видовете? „Планетата на маймуните“ навлиза дълбоко в тази идея и социалните последици от нея. В този експеримент има съчувствие и себепознание. Той си дава сметка за нашата историческа роля, в качеството на колонизатори и владетели, и обръща нещата, за да ни накара да се почувстваме на мястото на потиснатите и в процеса на това да изпитаме собствената си етика. Дали историята не губи достоверност в широкия си замах? Вероятно. Но дава началото на разговор, който тепърва предстои да бъде продължен.

Голяма част от научната фантастика се занимава с новите технологии. Предимствата, удивлението, възможностите, но също и опасностите. И един от най-интересните начини, по които го прави е като изследва пресичането между технологиите и човешката природа, изследвайки нашите най-човешки слабости и странности. И отчита възможността технологичното ни развитие да изпревари моралното, разкривайки таящите се в него недостатъци. Любими примери са „Гатака“, „Специален доклад“ и „Портокал с часовников механизъм“. А изборът, може би неочакван, пада върху един филм на Крис Нолан, а именно:

5. Престиж (2006)

Според редакторите от Cinefix тъкмо той е най-добрият му научнофантастичен филм до днес. „Престиж“ не е очевидна научна фантастика. И причината не е само, че се развива в миналото и няма космически кораби. Но има наука. И проблемът е, че направляваният от обсесията напредък е напълно откъснат от всяка трезва преценка за това какво е правилно и какво може да се случи. Болна амбиция без морална преценка, отключваща само още и още страдание.

Амбициите обаче не са само лични и моралният упадък не е само индивидуален. Научната фантастика има дълга история за това как технологията може да даде възможност на недостатъците в човешката природа да се организират политически по начин, който увеличава способността ни да експлоатираме, потискаме и контролираме. Примери за виждаме в „Бразилия“, „Алфавил“ на Годар и още много други. Но следващият филм, който намира място в класацията, е

4. Метрополис (1927)

Историята се развива в потискащо близката до днешния ден 2026 г., а е създадена в далечната 1926 г. Тя представя антиутопично общество, в което работниците не са нищо повече от машини от плът и кръв, машините изглеждат като живи хора, а разделението в обществото е по-драматично от всякога. Една от най-влиятелните класики на научната фантастика, историята е смела, красива и актуална.  Може би не напълно логична и научно издържана, но засягаща нещо далеч по-важно: опасността, че човешкият прогрес може да надделее над човешкото достойнство.

В далечния край на спектъра, от общественото се връщаме обратно към личното. Има немалко научнофантастични филми, които показват как науката и технологиите могат да променят същината на човешкия опит. Какво може да се случи, ако изменим уникална човешка характеристика, каквато е съзнанието? Имаме филми като „Високо напрежение“ за разширяването на познанието или „Отвори очи“ за продължаването на живота отвъд смъртта. Или „Зов за завръщане“ и „Videodrome“, в които се преливат реално и виртуално. Но под номер 3 в класацията стои

3. Блясъкът на чистия ум (2004) – един сравнително „мек“ научнофантастичен филм. Без високотехнологични изобретения с изключение на едно – технология, способна да изтрива спомените. Целта ѝ е да облекчи болката, но на каква цена го постига? Филмът се впуска в изследване на човешката природа, разкривайки дълбоко човешкото през неговото отсъствие. Резултатът се отнася не толкова за бъдещето, колкото за настоящето – и тъкмо това е, което правят най-добрите научнофантастични филми.

Доближавайки се до номер две, откриваме още един тип предупреждение. Не толкова за прогреса, който отключва тъмните страни в природата ни, колкото за самото бъдеще, което разкрива нещо неконтролируемо и непредвидимо. Тук изборът пада върху