Безсмъртието дълго време е било човешка фантазия. Еликсир на младостта, сделка с дявола, прехвърляне на съзнанието на компютърен носител – въображението е родило какви ли не начини да се сдобием с безкраен живот. Към момента единственият реален начин да се доближим до безсмъртието е да постигнем нещо значимо – да оставим следа в света.
Безкрайността може да не е така съблазнителна перспектива. Ако има нещо, което сме научили от филмите и телевизията, то е, че най-тежкото на вечния живот е да гледаш как хората, които обичаш, си отиват. Самотата е твърде тежко бреме, а да инсценираш смъртта си, живеейки под хиляди псевдоними, е уморително... и изобщо, какво да правиш, след като вече си видял всичко?
Ако целият свят е пълен с такива хора – хора, които не умират – някои минуси отпадат от списъка, а купища други проблеми излизат на сцената. (Къде ще живеят всички?) Замислете се колко закони и регулации трябва да се променят, ако престоят ни на Земята е малко по-дълъг.
Като се има предвид всичко това, с количеството научни изследвания и средства, които се наливат в тази идея, експерти смятат, че още в следващите 25 – 30 години по света вече ще има хора, които от днешна гледна точка можем да наречем безсмъртни.
15. Ензимът теломераза
Такова нещо е природата: човек остарява. Кожата губи еластичност, набръчква се, костите стават по-слаби и по-чупливи... списъкът е дълъг. Нормално е, след като това се е случвало в продължение на милиони години, да мислим, че ще се случва винаги. Но не е задължително.
В краищата си хромозомите имат специални структури, наречени теломери. Теломерите са повторени последователности от ДНК, които не съдържат генетична информация. Те се синтезират от ензима теломераза, който е активен по време на ембрионалното развитие, но в хода на клетъчното диференциране трайно се деактивира. Теломерите имат определена дължина и тя не може да нараства.
При всяко делене клетките губят по малко от теломерите си и когато те се свършат, клетките умират. Това е основният защитен механизъм, който предпазва организма от рак – и същевременно стои в основата на стареенето. Без него хората щяха да са вечно млади.
Учените са провели експерименти върху мишки, при които да се активира ензимът теломераза. Това обаче е направило повечето от животните изключително податливи на ракови заболявания. Въпреки това много учени смятат, че е възможно чрез активиране на гените за теломеразата да се постигне значително удължаване на живота без да се предизвика рак. Те наричат теломеразата „извор на младостта”. Само бъдещето ще покаже дали това е възможно.
14. Пренос на съзнанието
Пренос на паметта, трансфер на съзнанието или цялостна емулация на мозъка – наречете го както щете, но това, което познаваме от научната фантастика, предстои да стане реалност. Независимо дали ще бъдат само отделни спомени или цялата личност на един човек, мнозина са учените, които смятат, че тази форма на вечен живот не е далеч.
