През 1921 г. научен екип от Университета в Торонто, ръководен от биохимика Фредерик Бантинг, доказва, че хормонът инсулин регулира кръвната захар. Всъщност още през 1901 г. руският учен Леонид Соболев за първи път експериментално установява, че островните клетки на панкреаса освобождават хормон, който регулира нивата на кръвната захар и посочва начина, по който тя е била получена. 20 години по-късно младият канадски изследовател Фредерик Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест след тримесечни експерименти успяват да получат инсулин от тъканта на панкреаса на кучета.
Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза) и има хипогликемично действие. Това е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар.
Добитият инсулин Бантинг инжектира под кожата на кучето, страдащо от диабет. Кучето оздравява, като нивата на кръвната захар спадат до нормалното, а в анализите на урината нямало и следа от нея.
В края на 1921 г. Бантинг усъвършенства технологията и започнал да прави инсулин от екстракт от панкреаса на неродени телета. През януари 1922 г. (11 януари) в Детската болница в Торонто за първи път в клиничната практика е успешно лекувано с инсулин 14-годишно момче, което страда от тежка форма на диабет. Живота на пациента е спасен.
После Бантинг решил да помогне на бившия си ученик и колега д-р Джо Джилкрайст, който бил болен от тежка форма на диабет и сам е пожелал да се подложи на експеримент. След няколко дози подкожни инжекции инсулин пациентът се е почувствал по-добре, изпълнил се с енергия, а анализите показали намаляване на кръвната захар. По този начин, хормона на инсулин открит от Бантинг, се превърнал в ефективно оръжие срещу диабета.
В края на 1922 г. лекарството се появява на фармацевтичния пазар. Патентът за инсулин е бил продаден в Университета на Торонто за един долар и скоро започва да се произвежда в промишлени мащаби.
През 1923 г. Фредерик Бантинг и Джон Маклауд, в чиято лаборатория се провеждали изследванията, получават Нобелова награда. Бантинг, възмутен от факта, че сред наградените не е асистентът му Чарлз Бест, който по време на експериментите е все още студент, заплашил да се откажете от премията. Независимо от това го убеждават да приеме наградата, но половината от сумата, той честно дава на своя помощник. По същия начин постъпва и Маклауд, който споделя наградата си с биохимика Джеймс Колип, който разработва технология за инсулиново лечение.
Любопитен факт е, че това не е единствената Нобелова награда, присъдена за инсулин. През 1958 г. най-високата научна Наградата бе връчена на британския молекулярен биолог Фредерик Сангър за определяне на последователността на аминокиселините, от които се състои инсулина.
