Инсулинова резистентност – какво представлява?
За да разберем какво представлява инсулиновата резистентност, е важно да уточним първо какво е инсулин.
Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който доставя глюкоза до клетките на мускулите, на черния дроб и на мазнините, където тя се използва за енергия.
Този хормон е важен също така, тъй като спира натрупването на захар в кръвния поток. Колкото повече храна консумираме, толкова повече инсулин освобождава тялото, за да регулира кръвната захар и да я поддържа в здравословни граници.
Въпреки че инсулинът е най-вече замесен в управлението на кръвната захар, той също така засяга метаболизма на мазнините и протеините.
Трениращите често наричат инсулина „анаболен хормон“, тъй като поддържането на високи нива е пряко свързано с покачване на килограми (или мускулна маса, ако се използва правилно).
Инсулинова резистентност
Когато клетките в организма не могат да използват глюкозата и не се осъществява механизмът за контролиране на нивото на кръвната захар, състоянието се нарича инсулинова резистентност. Така вместо да бъде усвоена от мускулните клетки, черния дроб и мастната тъкан, глюкозата остава в кръвта.
Излишъкът от глюкоза достига до мастните депа, където се превръща в мазнини. Тези количества мазнини създават все по-висок риск от инсулинова резистентност.
Освен това, клетките на задстомашната жлеза се изтощават и започват да отделят все по-малко инсулин, което също създава условия за резистентност.
В крайна сметка вашият панкреас може да се повреди, което да доведе до намалено производство на инсулин.
Инсулиновата резистентност увеличава риска от развитие на диабет.
Може да имате инсулинова резистентност с години, без дори да подозирате. Това състояние обикновено не предизвиква забележими симптоми, но във времето е свързано с редица усложнения, някои от които изключително сериозни за здравето.
Инсулиновата резистентност е пряко свързана с:
- Наднормено тегло
- Високи нива на триглицериди
- Високо кръвно налягане
- Неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD)
- Развитие на депресия
Инсулиновата резистентност може да прогресира до предиабет и метаболитен синдром.
Ако не се вземат мерки, могат да се развият дългосрочни усложнения, които включват диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания (хората с инсулинова резистентност или метаболитен синдром имат до 93% по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания).
Тази статия обсъжда някои от симптомите и причините за инсулинова резистентност. Също така разглежда как това състояние се диагностицира и най-ефективните начини за справяне с него.
Инсулинова резистентност Симптоми
Инсулиновата резистентност е причина тялото да не успява да използва ефективно енергията от храната, която приемаме.
По този начин с времето вместо храната да предоставя енергия, тя се изразява в по-горе споменатите наднормено тегло, високи нива на триглицериди, високо кръвно налягане и други.
Симптомите свързани с инсулинова резистентност:
- постоянна жажда или глад
- чувство на глад непосредствено след хранене
- чувство на умора, вместо на зареждане с енергия след хранене
- по-често уриниране или повече като количество
- изтръпване на ръце или крака
- чести инфекции
- петна по кожата на слабините, подмишниците или задната част на врата
- висока кръвна захар при направени кръвни изследвания
Силният стрес и отделянето на стресови хормони, като адреналин и кортизол, също са фактор за достигане на състояние на резистентност към инсулина.
При жените е рисково увеличаване на обиколката на талията над 80 сантиметра, а при мъжете за рисково се смята натрупването на мазнини около талията и получаване на обиколка над 94 сантиметра.
Инсулинова резистентност изследване
Как се изследва инсулинова резистентност? Как се доказва инсулинова резистентност?
Тест 1: A1C тест
Един от начините да се изследва инсулинова резистентност е чрез теста A1c.
При нормално протичащите биохимични процеси в организма, известни количества от глюкозата в кръвта се свързват с хемоглобина (протеин, който пренася кислорода в червените кръвни клетки).
Тази комбинация от глюкоза и хемоглобин се нарича хемоглобин А1с (НЬА1с, гликиран хемоглобин).
Количеството на HbA1c, което се образува е пряко свързано със средната концентрация на глюкоза в кръвта.
Червените кръвни клетки живеят в продължение на 2-3 месеца, като по тази причина нивото на HbA1c в кръвта, отразява средното ниво на глюкоза в кръвта през последните 120 дни.
При здрави хора, когато стойностите на глюкозата варират в нормалния диапазон, то и стойностите на HbA1c са в референтната област. Когато обаче нивата на глюкозата в кръвта са високи, както е в случаите на инсулинова резистентност, предиабет и диабет, това води и до по-високи нива на HbA1c.
Накратко, тестът показва средната стойност на кръвната захар за период от 60-90 дни.
- Стойност при A1C тест под 5.7% се смята за нормално състояние
- Стойност между 5.7% и 6.4% се смята за преддиабетно състояние
- Стойност равна или над 6.5% се смята за диабет
Важно: При наличие на желязодефицитна анемия, може да се покажат фалшиво повишени стойности.
Тест 2: Тест на кръвната захар на гладно
Този тест се прави сутрин, след като не сте консумирали храни и напитки поне 8 часа.
Високи стойности може да наложат повтарянето на теста няколко дни по-късно, за да се потвърдят резултатите.
Ако и двата теста покажат високи нива на кръвна захар, то може да се направи диагноза.
- Нивата на кръвна захар на гладно под 100 милиграма/децилитър (mg/dL) се считат за нормални
- Нива между 100 и 125 mg/dL показват предиабет
- Нива, равни или по-високи от 126 mg/dL, се смятат за диабет
1 mg/dL = 0.0555 mmol/L
Тест 3: Тест за глюкозен толеранс
2-часов тест за глюкозен толеранс е друг начин за диагностициране на предиабет или диабет. Нивото на кръвната ви захар ще бъде определено преди началото на теста. След това ще получите предварително измерена подсладена напитка и нивото на кръвната захар ще бъде проверено отново след 2 часа.
- Ниво на кръвната захар под 140 mg/dL след 2 часа се счита за нормално
- Резултат между 140 mg/dL и 199 mg/dL се счита за предиабет
- Ниво на кръвната захар от 200 mg/dL или по-високо се счита за диабет
1 mg/dL = 0.0555 mmol/L
Тест 4: HOMA – IR
Тестът представлява математическо изчисление, базирано на съотношението между инсулин на гладно и глюкоза на гладно.
Той е в състояние да даде приблизителна оценка на инсулиновата резистентност, както и на функцията на бета клетките на панкреаса (която често е нарушена, когато диабет тип две започне да се развива).
Информация, необходима за изчисляване:
- Глюкоза на гладно
- Инсулин на гладно
- Калкулатор HOMA (достъпен тук)
Нормални стойности: често са под 1,5 за метаболитно здрави индивиди. Лека инсулинова резистентност може да доведе до нива между 1,5-2,0.
Колкото по-големи са стойностите, толкова по-голяма е инсулиновата резистентност.
Тест 5: Триглицериди
От липидния панел триглицеридите обикновено са най-специфичният маркер за инсулинова резистентност.
Често срещана причина за високи триглицериди е прекомерната консумация на въглехидрати, особено на рафинирани въглехидрати и захари.
Когато черният дроб има достатъчно складирана енергия под формата на гликоген (въглехидрати), всяка допълнителна глюкоза се пренасочва към производството на мастни киселини, които мастните клетки използват за синтезиране на триглицериди.
