Учени откриха „превключвател“, който поддържа функциите на мастната тъкан при мишки, превръщайки я от място за съхранение на липиди в място за изгаряне на калории.
Лекарят учен Брайън Фелдман и молекулярният биолог Лианг Ли от Калифорнийския университет в Сан Франциско провеждат редица експерименти върху човешки клетъчни култури и мишки, снабдени с превключвател за ген, за който предполагат, че регулира поддържането на нашите мазнини.
Като лишават мишките от транскрипционния фактор Klf15, изследователите успяват да трансформират идентичността на "дълбоко съхраняващата се" бяла мастна тъкан (BMA) в по-преходна, терморегулираща форма, наречена кафява мастна тъкан (KMA).
Обикновено мастните тъкани при бозайниците биват две разновидности. Бялата е нещо като дългосрочна спестовна сметка за калории, в която се съхраняват липиди под кожата и около меките ни вътрешни органи, за да служат като амортисьори и изолатори.
Кафявата, от друга страна, е потъмняла от щедър брой клетъчни генератори на енергия, подготвени да изгорят запасите си от гориво в даден момент. При възрастните хора те са оскъдни, но бебетата (и зимуващите бозайници) са благословени със значителни количества KMA, които поддържат топлината на спящите им тела.
През по-голямата част от еволюционната ни история този свързан с възрастта баланс между БМА и КМА ни е служил добре. Възрастните представители на нашия вид поддържат топлината си, като използват мазнините като гориво за движение, докато неподвижните новородени се възползват от по-пасивна форма на регулиране на температурата.
Разбира се, в среда, в която хранителните мазнини са в изобилие, а подвижността е ограничена, е твърде лесно да инвестираме изобилието от неизползвани липиди в складиране на бели мазнини, често във все по-голям ущърб на здравето ни.
Природата също не е направила така, че тези мазнини да се извличат лесно, след като са складирани, което вдъхновява изследователите да търсят начини за смяна на видовете мастна тъкан.
"За повечето от нас белите мазнини не са рядкост и с удоволствие се разделяме с част от тях", казва Фелдман.
Тъй като по-ранните изследвания на Фелдман подсказват за ролята на Klf15 в метаболизма на мазнините, той решава да се задълбочи и да определи специфичните му функции.
Първата голяма улика идва от анализите, сравняващи количествата Klf15 в различните видове мастна тъкан. Транскрипционният фактор е в относително изобилие в белите клетки, което кара Фелдман и Ли да се запитат какво може да се случи, ако лишат тъканите от протеина.
Тъй като знаят, че изопротеренолът стимулира кафявата тъкан да генерира топлина, двойката прилага дози от съединението в човешки БМС култури и мишки от див тип. Признаците са ясни, че има връзка между активирането на кафявата мазнина и нивата на Klf15, като последващото изследване разкрива, че адренергичният рецептор, наречен Adrb1, е критичната връзка.
Свързаният с него рецептор, наречен Adrb3, вече е бил известен на изследователите, като проучванията върху животни са пораждали надежди, че стимулирането му може да насърчи белите мастни клетки да променят идентичността си и да станат по-кафяви, което да улесни изхвърлянето на запасите им.
В момента се провеждат клинични проучвания дали агонистите на Adrb3 подобряват метаболитното здраве при хората, въпреки че въз основа на констатациите, че рецепторът не се открива в човешката БМА, Фелдман е оптимист, че Adrb1 може да послужи като по-подходяща терапевтична цел.
При крайния тест е установено, че мишки, създадени с един вид превключвател на гена Klf15, увеличават експресията на Adrb1, което прави бялата мастна тъкан по-"бежова".
Намирането на начин за предизвикване на подобна реакция при хората с помощта на фармацевтични препарати би могло да помогне за преодоляване на пречките, с които се сблъскват мнозина, когато искат да навлязат в мастните си резерви, без страничните ефекти, които се наблюдават при много други подходи.
"Много хора смятаха, че това е невъзможно", казва Фелдман.
"Ние показахме не само, че този подход работи, за да превърне тези бели мастни клетки в бежови, но и че летвата за това не е толкова висока, колкото си мислехме."
Изследването е публикувано в Journal of Clinical Investigation.
Източник: Science Alert
