Нови изследвания сочат, че кето диетата може да ни изложи на риск от сърдечни заболявания, инсулт, диабет тип 2 и раздразнено дебело черво. И това са само някои от проблемите.
Проучването е малко, но резултатите могат да накарат хората да се замислят дали кето диетата си заслужава.
Под ръководството на изследователи от Университета на Бат (UoB) в Обединеното кралство екипът е накарал 53 здрави възрастни да спазват една от три диети в продължение на 4 до 12 седмици: нисковъглехидратна кетогенна (кето) диета, диета с ниско съдържание на захар или диета с умерено съдържание на захар и въглехидрати.
Установено е, че кето диетата повишава холестерола, намалява добрите чревни бактерии и намалява способността на организма да понася захари, като измества енергийния източник на организма от глюкоза към мазнини.
Както хранителният режим с ниско съдържание на захари, така и кето диетата довеждат до загуба на мазнини, без да се отразяват на нивата на физическа активност на хората. Изглежда, че хората, които се надяват да постигнат по-слабо тяло, е по-добре да изключат от диетата си добавените захари, а не въглехидратите.
„Кетогенната диета е ефективна за загуба на мазнини, но е свързана с разнообразни метаболитни и микробиомни ефекти, които може да не са подходящи за всеки“, обяснява физиологът Дилън Томпсън от Университета на Великобритания.
„За разлика от това, ограничаването на захарта подкрепя правителствените насоки за намаляване на приема на свободна захар, като насърчава загубата на мазнини без видими отрицателни въздействия върху здравето.“
Лицата, подложени на кето диетата, консумират по-малко от 8% от калориите си от въглехидрати. Нискозахарната диета пък включва по-малко от 5 процента от енергийния прием от свободни захари - тези, които се добавят към храни и напитки или се съдържат в плодовите сокове, сиропите и меда.
Те са сравнени с контролна диета с умерено съдържание на захар и въглехидрати, при която свободните захари са съставлявали около 18% от енергийния прием.
До четвъртата седмица на кето диетата разнообразието на чревните микроби на участниците се променя, като относителното изобилие на Bifidobacterium, който може би познавате като един от героите на пробиотиците, значително намалява.
Тези бактерии разчитат на диетичните фибри, които са намалени с 40 % при кето диетата в сравнение с умерената диета със захар и въглехидрати, а фактът, че тази промяна в чревната екосистема се запазва и през 12-ата седмица, е доказателство, че диетата може да предизвика този вътрешен хаос.
Ефектът на кето диетата върху холестерола е особено тревожен за изследователите, докато участниците в диетата с ниско съдържание на захар всъщност са намалили концентрацията на общия си холестерол към 12-ата седмица на изследването.
„Въпреки намаляването на мастната маса, кетогенната диета повиши нивата на неблагоприятните мазнини в кръвта на нашите участници“, казва ученият по хранене от UoB Аарон Хенгеист.
„Ако това продължи с години, може да има дългосрочни последици за здравето, като например повишен риск от сърдечни заболявания и инсулт.“
Въпреки че кето диетата намалява нивата на глюкозата на гладно, тя също така намалява способността на организма да обработва въглехидратите от храната, обясняват изследователите.
„Чрез измерване на протеини в мускулни проби, взети от краката на участниците, смятаме, че това вероятно е адаптивен отговор на ежедневното хранене с по-малко въглехидрати и отразява инсулиновата резистентност към съхраняването на въглехидратите в мускулите“, казва Хавиер Гонзалес, физиолог на човешкия организъм от Университета на Великобритания.
Хората, подложени на кето диета, имат повишени нива на ензима PDK4 в скелетните си мускули, което се наблюдава и при диабет тип 2. Диетата също така намалява нивата на ензима AMPK и на протеина GLUT4, които играят важна роля в метаболизма на глюкозата.
„Тази инсулинова резистентност не е непременно нещо лошо, ако хората спазват кетогенна диета, но ако въпросните промени се запазят, когато хората преминат отново на по-високо въглехидратна диета, това може да увеличи риска от развитие на диабет тип 2 в дългосрочен план“, казва Гонзалес.
Изследването е публикувано в Cell Reports Medicine.
Източник: Science Alert
