Неврологията все по-успешно обяснява странностите в поведението на тийнейджърите с това, което се случва в мозъка им, пише LiveScience.
„Мозъкът се променя през целия живот, но в юношеска възраст има големи скокове в развитието му,” казва Сара Джонсън, асистент в Института по обществено здраве Джон Хопкинс Блумбърг. Някои от промените са свързани с:
1. Нови мисловни способности. Тийнейджърите вече имат достатъчно добре развита мозъчна структура, за да могат да планират и да взимат решения като възрастни – при наличието на достатъчно време и информация. Те обаче често действат под влияние на моментното чувство, защото мозъкът им още разчита повече на лимбичната система (отговаряща за емоциите), отколкото на префронталната кора, известна като център на рационалността.
2. Силни емоции. „С пубертета започват важни промени в лимбичната система” казва Джонсън. Тогава много интензивно се развива амигдалата – смята се, че това е зоната, която свързва сетивната информация с емоционалните реакции. Наред с хормоналните промени това води до изнтензивни чувства на гняв, страх, агресия (вкючително и към себе си) и сексуално привличане. Постепенно лимбичната система попада все повече под контрола на префронталната кора и в регулирането на емоциите се включват много допълнителни центрове.
3. Влиянието на връстниците. Със засилването на способността за абстрактно мислене при юношите нараства напрежението в общуването, сочи изследване на Нюйоркската академия на науките. Способността да погледнат на себе си през очите на другите често ги кара да се измъчват при мисълта за чуждото мнение. Одобрението на връстниците е особено поощрителен стимул за мозъка на тийнейджърите, което обяснява защо те са по-склонни да поемат рискове в тяхно присъствие. Общуването с приятелите е незаменимо: младежите се научават да защитават позицията си, да правят компромиси и да планират съвместно.
4. Измерване на риска. Тийнейджърите се нуждаят от по-висока доза риск, за да почувстват ефекта, който възрастните изпитват. Затова и в тази възраст човек е най-склонен да се изложи на опасност – понякога само заради тръпката. Според специалистите, към 17-годишна възраст центровете в мозъка, които отговарят за контролирането на импулсите и дългосрочното планиране, вече са добре развити и човек може да прецени кога е разумно да рискува и кога – не.
5. Усещането, че си център на света. Част от хормоналните промени в пубертета е нарасналият брой рецептори на окситоцин. Въпреки че понякога наричат окситоцина "хормон на близостта", увеличената чувствителност към него е свързана с повишена саморефлективност и усещане, че всички непрекъснато те гледат. Това може да направи някои младежи по-егоцентрични, но може да пробуди и желанието да променят света. На този етап нещата им изглеждат черни и бели, затова идеите им могат да са твърде крайни. Психолозите съветват родителите по-скоро да им помагат да изследват въпросите, отколкото да им дават готови отговори.
