В книгата има близо 200 рисунки на инструменти

 - от лъжица за натискане на езика и клещи за вадене на зъб до катетър и сложни акушерски инструменти.

Според летописеца Хамидан поне 26 хирургически инструмента със сигурност са изобретени от Абулказис. Ето и някои от тях:

-    гилотина - инструмент за изрязване на сливици;
-    скрит нож за отваряне на абсцеси;
-    спринцовката;
-    няколко вида ножици, възможно е поне една от тях да е изобретение на Абулказис;
-    дизайн на вагинално огледало. Главата в книгата за гинекологичните инструменти навежда на мисълта, че Абулказис е работил с инструмент, предшестващ акушерския форцепс, макар че го е използвал за изваждане на мъртво бебе от утробата;
-    формулата за вид гипсова отливка, която предшества съвременните кори при фрактура на крайниците.

Книгата му „Хирургията” описва голямо разнообразие от процедури: рязане на вена, гинекологични и акушерски процедури, ортопедия, опериране на перде, премахване на бъбречни камъни, изваждане на стрели и наместване на кости при обикновени и по-сложни фрактури. Описва подробно операции като вадене на сливици, трахеотомия и трепанация на черепа, които лично е извършвал. Хирургът обяснява как се използва кука, за да се извади полип от носа, и как да се направи клизма на деца със специален инструмент, който е изобретил. Той е един от първите, който говори за използването на антисептици при третирането на рани. Освен това в глава 30 Абулказис описва много от основните правила при хирургическа намеса.

Той използва мастило, за да маркира върху тялото местата на разрезите

със скалпела, което сега е стандартна процедура преди всяка операция.

Абулказис е смятан и за един от първите пластични хирурзи, пионер в тази област за времето си. В книгата си той описва дори процедури като редуцираща мамопластика за намаляване на много големи гърди. За тази цел той предлага следната процедура: „Направете два разреза, чиито краища да се съединяват. След това премахнете кожата и тъканта отдолу и съединете ръбовете на двата разреза”. Тази техника се използва и днес при подобни случаи. Абулказис има и специален интерес към очната хирургия. В тази област той въвежда използването на изключително фини инструменти.

Летопис описва лекаря по следния начин: „Казаха ми, че Ал Захрауи, Бог да го благослови, е бил изключителен аскет. Половината от деня той работел без пари, благотворително”. В книгата си Абулказис често се обръща към учениците си като „синове”. Той говори също така колко е важна добрата връзка между лекар и пациент. Полага усилия за добрата грижа за пациентите и държи те да му се доверяват, независимо от това дали са богати или бедни. Абулказис настоява пред учениците си да спазват етичните норми и ги предупреждава

да се пазят от съмнителни практики,

възприети от някои лекари само заради материалното облагодетелстване.

Славата на книгата „За хирургията” се разпростира бързо в ислямския свят. През втората половина на 12. век тя е преведена и на латински в Толедо. След това влиянието й върху италианските, а по-късно и френските хирурзи е огромно. През 1497 г. е първото й печатно издание, което е препечатвано многократно през следващото столетие.  

Влиянието на Абулказис в европейската хирургическа практика се усеща силно през следващите 5 века след смъртта му, включително и през Ренесанса. Заради интереса към медицинската наука книгата му е превеждана на латински 5 пъти! През 14. век френският хирург Ги дьо Шолиак в книгата си „Великата хирургия” цитира „Ал Тасриф” повече от 200 пъти. Пиетро Алгалата, живял през 15. век, описва Абулказис като „без съмнение водачът на всички хирурзи”.

Автор: Калина Маркова