Д-р Боримир Фурнаджиев: Най-вредни са музикалните плейъри
- Кажете няколко думи за битовите шумове, на които всеки от нас е подложен всекидневно – прахосмукачката, съседите, транспортния трафик. Опасни ли са за здравето ни?
- При шумове до 35-45 децибела не се нарушава комфортът на слушане. Ето защо е полезно да обръщате внимание на уредите, които купувате – там би трябвало да е указано какво е шумовото ниво, което създават те. Проблемът обаче е по-сериозен, когато става въпрос за шумове от трафик. Дори по-ниски стойности, като 60 децибела, които са под границата на болката, могат да предизвикат увреждания, ако сме изложени на тях постоянно. В такива случаи резултатите може да се проявят до три месеца. Опасността е очевидна, затова се вземат и различни мерки като стените, които се изграждат около големи магистрали и натоварени артерии. Звуковата вълна се удря в тях, отива нагоре и постепенно се разсейва.
- Кой е най-добрият начин да предпазим слуха си в условията на стрес и шум, които характеризират живота ни?
- В професионална среда най-доброто средство са т.нар. антифони, или изолиращи слуха слушалки. В домашни условия трябва да се действа по-разумно – слушайте по-тиха музика и използвайте по-качествени музикални уредби, за да не натоварвате слуха си. Сред пациентите ми има хора, които са подложени постоянно на висок шум – певци, дисководещи и т.н. Всеки от тях е в непрекъсната опасност от сериозна загуба на слух заради силната музика. За да подобрите условията в дома си, може да поставите PVC дограма на прозорците, която веднага намалява силата на външния шум с около 20 децибела. Същото се отнася за окачените тавани.
- Може ли да кажем, че живеейки в центъра на големия град, бавно, но сигурно оглушаваме?
- Категорично да. Бил съм в градове, чийто център е направо непоносим, що се отнася до шума. Марсилия, Тел Авив и Амстердам са добри примери за това. Там използват петслойна дограма на прозорците, за да спрат шума, но състаряването на организма заради тези стресови условия е необратимо. В това отношение положението в София не е толкова лошо, при все че това действително е най-замърсеният град в страната.
- Как може да ни помогне един специалист, ако започнем да усещаме съвсем реално вредата?
- Най-важното е да не се губи време, а да потърсите ушен лекар при първите симптоми. Ще ви бъде направена аудиограма, която да установи дали има измествания в слуха. Слуховият апарат далеч не е единственото решение. Съществуват лекарства, които хранят мозъка и възстановяват дейността на уморени клетки, така че слухът да се подобри с 20-30%, което не е никак малко. За да не се стига до неприятни изненади, съветът ми към всеки е да прави профилактични прегледи два пъти годишно и при промени да потърси лекарска помощ не по-късно от месец след първите симптоми.
Иво Цеков
Шепот – до 30 децибела
Чуруликане на птица – 40 децибела
Тиха музика – 40 децибела
Нормален говор – 40 до 60 децибела
Прахосмукачка – 70 децибела
Оживена улица - 80 децибела
Рок концерт – до 120-140 децибела
Излитащ самолет – 140-150 децибела
При 88 децибела можем да издържим, без да си навредим, 4 часа, при 91 децибела – 2 часа, при 104 децибела - един.
Според ЕС подлагането на силна музика над 1 час дневно, особено през слушалки, заплашва с пълно оглушаване в рамките на 5 години.
Източник: Shutterstock