Д-р Боримир Фурнаджиев: Най-вредни са музикалните плейъри

Д-р Боримир Фурнаджиев е сред малцината УНГ отоневролози в България, които съчетават познанията на тези наглед две отделни направления в медицината. Специалист с повече от 30 години практика, д-р Фурнаджиев е автор на над 100 научни публикации в различни издания у нас, в Израел, Франция, Гърция и САЩ. Специализирал е в Рамат Ган, Израел, а първите си стъпки в медицината е направил при бащата на българската отоневрология проф. Атанас Кехайов.

***

-  Д-р Фурнаджиев, защо съвременният човек все повече страда от проблеми, свързани с преждевременно влошаване на слуха?

- За вредните ефекти на шума започва да се говори от началото на 20. век, когато индустриализацията в Западния свят напредва. Установява се, че хората, работещи при висок шум във фабрики и заводи, се уморяват много по-бързо. Още първите изследвания показват, че високите средни стойности на шума са свързани със здравословни проблеми. Тази тенденция се запазва, а се появяват и нови дразнители. Един от най-вредните фактори в момента е широката употреба на различни портативни музикални плейъри. При тях шумът действа директно върху тъпанчето, което е особено опасно, ако ползвате малки слушалки, които се поставят вътре в ухото.          

-  Колко опасен е високият шум за здравето ни и какво не знаем за него?

-  Шумът или звукът като цяло има две стойности – честотна характеристика и децибел. Специално децибелът се измерва от 0 до 120, като 120 децибела е горната граница, отвъд която се появява усещането за болка в човешкото ухо. Нормалната мощност на говора е около 20-30 децибела. Шумът, който стига до 85 децибела, не се води за вреден. Ето защо например нормално изискване е музиката от оркестъра в един ресторант да не надвишава 45-50 децибела, а промишленият шум - 85. Когато шумът се покачи над тази граница, вече е необходимо да се използват предпазни средства, а работата в такива условия се води за вредна. Силният шум води до склерозиране, вкостяване на костиците в средното ухо, чукче, наковалня, стреме, като връзките между тях стават изключително твърди – заболяване, познато като отосклероза.

-  А какво да кажем за скритите ефекти от излагането на продължителен шум?     

-  Веднага ще ви изброя няколко такива – това са главоболие, болка, по-бърза умора. Защо се получават те? Важно е да отбележим, че клетките в мозъка са диференцирани. Част от тях отговарят за шума, до тях обаче има такива, които са свързани с емоциите, с вкуса, обонянието и т.н. Така съгласно ефекта на доминото засягането на слуховите клетки и преди всичко тяхното умиране води до засягане и на съседните клетки. Ето защо може да усетите въпросното виене на свят, изморяване или главоболие, което да прерасне в мигрена. Още по-страшно е, когато се засегнат и клетките, свързани с паметта. Те може да предизвикат дори по-ранни симптоми на болестта на Алцхаймер.
Друго потенциално състояние, което може да се развие от силния шум, е миниероподобен синдром. При него се появяват гадене, повръщане и сърцебиене. Последното на свой ред може да ускори кръвното налягане и пулса. Понякога в по-напреднала възраст мозъкът „изяжда” някои гласни, например „ъ”, и в резултат хората не са в състояние да различават думи като „къща”, „тъща” и „мръщя” например. Състоянието се нарича рекруитман. Парадоксално е, че възрастните хора увеличават звука на телевизора, за да чуват тези гласни, а при тих говор с ясен тембър чуват добре и нормално. Всичко това е комплексно състояние, но една от причините за него е и влошеният слух.