Д-р Диана Димитрова: Можем още в корема на мама да формираме един бъдещ оптимист
- А какво точно означава пренатална травма?
- Това е термин от една теория, която напоследък намира изражение в трансперсоналната психология. Приема се, че докато човек се развива вътреутробно, върху него действат т.нар. матрици и първата негативна матрица е т.нар. отровна плацента. Има се предвид, че когато майката пие, пуши, води нездравословен начин на живот, всичко това минава през кръвта и отивайки през плацентата към бебето, създава у него изключително неблагоприятни усещания. Например липса на кислород, кислороден глад на мозъка, кислороден глад към сърцето на плода, което още няма компенсаторни механизми, за да се справи. Така на подсъзнателно ниво се формира матрица, че светът не е добро място за живеене и животът е борба. В момента на раждането, когато настъпват контракциите на матката и бебето се притиска от маточните стени, в подсъзнанието се запечатват спомените от раждането и тази матрица се нарича „борба и бягство” или „излизане извън света”, който досега е бил относително уютен. И веднага след раждането, ако детето е посрещано със силни звуци, на студено, ако е пошляпвано (понякога децата се потупват, за да се предизвикат дихателни движения). Такива сътресения за детето, което идва от съвсем различна среда, се проявяват в матрица на насилие. И това се случва на подсъзнателно ниво. Затова се говори за пренатална памет.
- Това ли е родовата травма?
- Да, това е травмата от самото раждане. Има доказателства, че човек може да си спомни раждането, много неща остават на несъзнателно ниво и може да бъдат изведени чрез психоанализа, чрез хипноза. Правени са такива опити, които напоследък доста зачестиха.
- В такъв случай, ако майката има щастлива бременност, има ли шанс детето да не преживее родова травма, или това изцяло зависи от лекарския екип?
- Наистина раждането зависи от лекарския екип, но само в България. По принцип нормалното раждане е с минимална медицинска намеса. Колкото по-малко се стимулират маточните контракции, колкото по-естествено започва раждането, без стимулация отвън, толкова е по-добре за бебето. Ако не се намеси лекарският екип, едно първо раждане би продължило 8-12 часа. Днес почти няма такова нещо, защото раждането се форсира с различни медикаменти, предимно окситоцин, слагат се спазмолитици, просто се бърза да се роди детето. За майката действително е по-добре раждането да свърши бързо, но не се мисли за последиците за бебето. Заради това има едно връщане към естественото раждане, към раждането с минимални, дори без медицински интервенции. Но не вкъщи, разбира се, да не го бъркаме с неасистираното раждане.
- Да ви върна към предродовото възпитание. Какво мислите за мнението на някои психоаналитици, че то започва с начина на мислене на родителите още преди да са заченали детето?
- Засега това са само хипотези. Когато говорим за психичните нива на дейност на човека, научните доказателства са много трудни и не всички учени ги приемат. Аз лично смятам, че нагласите са много важни за бъдещите родители, но не може да се говори за кодиране на някакъв характер, за предразсъдъци и нагласи у нероденото дете. Наистина голямо значение има начинът на живот на родителите дори преди то да се роди, но в крайна сметка детето се развива в една физическа среда, която се нарича матка.
Таня Иванова