Употребата на соевото олио се нарасна драстично през последните няколко десетилетия. Интересът към него обаче съвпада с тревожни увеличения на метаболични заболявания като диабет, инсулинова резистентност и затлъстяване. Сега ново изследване показва, че това най-вероятно се дължи на начините, по които соевото олио променя гените на мозъка.
Предишни изследвания показаха, че мишки, които се хранят с големи количества соево олио, са по-предразположени към тези състояния, отколкото гризачи, които приемат други мазни храни (например кокосово олио). Допълнителни проучвания показват, че основният виновник най-вероятно е линоловата киселина, тъй като мишките, които приемат соево олио, което е модифицирано по такъв начин, че да не разполага с тази ключова съставка, били пощадени от въпросните негативни ефекти.
За да разберат по-добре как точно соевото олио води до тези последствия, учените решават да проучат влиянието му върху част от гените в хипоталамуса – онзи регион от мозъка, който регулира метаболизма и отговаря за още няколко други ключови процеси.
Оказва се, че соевото олио модифицира експресията на близо 100 различни гени в хипоталамуса и се отразява пряко на процеси като метаболизъм, неврологични заболявания и възпаляване. Сред засегнатите гени откриваме такива, които се асоциират с шизофрения, депресия и болест на Алцхаймер. Генът, който отговаря за производството на хормона, наречен окситоцин обаче, се влияел най-много от соевото олио.
Проблемите с прозводството на окситоцин, наричан често „хормонът на любовта“, се асоциират с депресия и аутизъм. Той обаче играе ключова роля и в регулирането на телесното ни тегло и глюкозния метаболизъм. Съответно мишките, които са се хранили със соево олио, са страдали от глюкозна нетолерантност, докато тези, приемащи кокосово олио – не.
„Ако има едно нещо, което искам хората да разберат от всичко това, е следното: намалете употребата на соево масло“, казва ръководителката на проучването Пунамджот Деол от Калифорнийския универистет.
Изследването е публикувано в Endocrinology
