Във вътрешността на детектора (Borexino). Той е разположен дълбоко под земята в Националната лаборатория „Гран Сасо“ в Италия и търси проблясъци, които се получават, когато частици неутрино избиват електрони в голям резервоар с течност.
Всяка секунда Слънцето изстрелва трилиони субатомни частици с невероятно ниска маса, наречени неутрино, които преминават през нашето тяло.
Неутриното се образува от два вида ядрен синтез в звездата ни. До момента учените успяваха да засекат само една от група от тях – неутрино, образувано от протони, които се притискат един към друг и образуват хелий.
За първи път обаче физиците, работещи по експеримента Borexino в Италия, заявиха, че са наблюдавали втората група неутрино, която досега им се изплъзваше. Тя е значително по-малка от първата и е резултат от по-различен начин на образуване на хелий. В случая става дума за т.нар. „CNO неутрино“, кръстено на цикъла на Слънцето водород-кислород-азот. Учените се опитваха да ги засекат десетилетия наред, но неуспешно. Досега.
Ако успеем да открием по-добър начин, за да ги анализираме, ние бихме могли да разберем колко точно метал съдържа нашето Слънце.
„С този резултат Borexino разгада напълно двата процеса, които захранват нашето Слънце“, коментира Джоакино Ранучи от Италианския национален институт за ядрена физика в Милано.
Изучаването на цикъла CNO е от съществено значение, тъй като благодарение на него физиците ще могат да научат повече и за вътрешната активност на други звезди, категорична е Зара Багдасарян, физик от Калифорнийския университет в Бъркли и член на Borexino Collaboration. „За нас е много важно да разберем как работи Слънцето“, допълва тя.
Ранучи представи резултатите по време на конференцията Neutrino 2020, която се проведе виртуално миналата седмица. Важно е да отбележим, че проучването тепърва трябва да преодолее препятствието на партньорската проверка (peer review) в научно списание, преди да стане напълно официално.
Източник: Science Alert
