През август 1831 г. Слънцето е изглеждало синьо - и сега знаем защо

Преди почти 200 години Слънцето привидно променя цвета си, което довежда до две години на нетипично хладно време по целия свят. Учените отдавна смятат, че странният ефект е причинен от изригване, но никога не са успявали да посочат виновния вулкан. Досега.

Известно е, че „мистериозното изригване“ е довело до кратко, рязко застудяване, което се е случило между 1831 и 1833 г. от н.е. и е понижило средната температура с приблизително 1°C (1,8°F). Немският композитор Феликс Менделсон разказва за това, докато пътува през Алпите през лятото на 1831 г: „Опустошително време, отново вали цяла нощ и цяла сутрин, студено е като през зимата, по най-близките хълмове вече има дълбок сняг.“

През август 1831 г. се появяват и съобщения от цял свят - включително Китай, Европа, САЩ и Карибите - за Слънцето, което изглеждало „синьо, лилаво и зелено“. Това явление вероятно е било причинено от вулканичен прах и газове, които разсейват слънчевата светлина по необичаен начин.

Някои учени предполагат, че Бабуян Кларо във Филипините или Фердинандея край Сицилия може да са изригнали, но нови изследвания разкриват същинския виновник.

Учени от университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия събрат солидни доказателства, че изригването на вулкана е дошло от Заварицката калдера на необитаемия остров Симушир, част от Курилските острови в руския Далечен изток, недалеч от Япония.

Те достигат до това заключение чрез геохимичен анализ на проби от ледени ядра, който разкрива „съвършено съвпадение на пръстовите отпечатъци“ на пепелните отлагания.

„Анализирахме химическия състав на леда с много висока времева разделителна способност. Това ни позволи да определим точното време на изригването до пролетта-лятото на 1831 г., да потвърдим, че то е било силно експлозивно, и след това да извлечем малките парченца пепел. Намирането на съвпадението отне много време и изискваше широко сътрудничество с колеги от Япония и Русия, които ни изпратиха проби, събрани от тези отдалечени вулкани преди десетилетия“, казва в изявление д-р Уил Хътчисън, водещ автор на изследването от Училището по науки за Земята и околната среда към Университета Сейнт Андрюс.

Изследователите казват, че работата им подчертава силата на вулканичните изригвания и техния потенциал да влияят на живота на Земята. Вулканите могат да окажат значително въздействие върху климата, като отделят газове и частици в атмосферата, което води до краткосрочни ефекти на охлаждане, а в някои случаи допринася за дългосрочно затопляне.

Например изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г. изхвърля най-големия облак серен диоксид, измерван някога, което води до понижаване на глобалните температури с около 0,5 °C за период от една до три години.

Ако днес се случи друго изригване като това от 1831 г., то би предизвикало голямо вълнение.

„Има толкова много вулкани като този, което подчертава колко трудно ще бъде да се предвиди кога или къде може да се случи следващото изригване с голям магнитуд“, добавя д-р Хътчисън.

„Като учени и като общество трябва да обмислим как да координираме международната реакция, когато се случи следващото голямо изригване като това през 1831 г.“, заключава той.

Новото проучване е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Източник: IFLScience