Да бъдат или да не бъдат? От години не се е случвало една тема до такава степен да подпали обществото, да обединява и разединява, да плаши и обърква. Има защо. ГМО - дори самата абревиатура звучи плашещо и някак мистериозно. За обикновения човек фразата “генно модифициран организъм” навява мисли за зловещи футуристични лаборатории, световна конспирация и нелицеприятни мутации. Все неща, които нито ти, нито аз бихме допуснали да припарят в собствения ни дом. В същото време обаче популярността на темата се съчетава със стряскаща непопулярност на научните факти. Колко от нас знаят какво всъщност представляват ГМО, как се произвеждат, кои култури засягат, през какви тестове за оценка на опасността/безопасността им преминават?
Българските форуми са залети с оправдани питания за фактите, които ще позволят на всеки гражданин сам да състави обективното си мнение дали да допусне тези продукти на масата и в земята си и защо. Може би най-суровата критика, която бихме могли да отправим към регулаторните органи, е именно липсата на конкретна информация и изобилието от емоционален порив. Тук бихме искали да изразим позиция единствено чрез аргументите на фактите, подбрани от реални научни източници. Неутралното си мнение и експертиза ни предложи и н.с. І ст. Цвета Георгиева, завеждащ Лабораторията за анализ на ГМ храни към Националния център за опазване на общественото здраве. Ще зададем въпросите защо, как, къде, колко, до каква степен? Изводите оставяме на вас. Защото всеки има право на информирана позиция.
Какво е ГМО?
Още от времето на първата хранителна революция в историята на човечеството, когато преди 12 000 години неолитните племена усядат и започват да засяват и селектират култури, хомо сапиенс поставя пръстче в колелото на еволюцията и започва да диктува темпото и правилата. „Колумбовият обмен”, развил се след откриването на Америките, изличава локализирането на растителните и животинските видове и омесва флората и фауната на Източното и Западното полукълбо посредством корабите на мореплавателите. Експериментите на „бащата” на модерната генетика Грегор Мендел през 19. век допълнително прецизират механизмите, чрез които човекът изменя и пригажда природата за собствена употреба. Августинският монах Мендел провежда многобройни опити с грах и открива основните закони на наследствеността и пътеките, по които се създават растителни хибриди с определени характеристики.
Зелената революция от 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век отново промени законите на земеделието и въведе масово нови растителни селекции, торове, пестициди и напоителни процеси, които увеличиха неимоверно световния добив на храна (и броя на самото население, според някои проучвания). Зелената революция започва в средата на 40-те години в Мексико, вдъхновена от американския генетик Норман Борлауг. Той селектира житни видове, които дават повече зърно и са по-устойчиви на болести от дотогава познатите. В комбинация с модерни технологии за напояване и пестициди нововъведенията спасяват нарастващото население на страни като Мексико, Пакистан и Индия от гладна смърт и дори му позволяват да изнася излишъка от високия вече добив. Борлауг получава Нобеловата награда за мир, а човечеството разбира, че правилната селекция на растителни и животински хибриди може да бъде животоспасяваща и доста доходна.
