Чувството на доверие е заложено в устройството на човешкия мозък, но може би то не е нещо толкова благородно, колкото са ви учили. Невронауката днес има обяснение, което разчита на редица удивителни биохимични процеси.
В едно изследване учените помолили 49 участници да играят по двойки игра на доверието – работейки заедно като брокер и инвеститор, те събират голяма сума пари, инвестирайки един в друг. Но за да бъде увеличен рискът, а следователно и доверието, има едно важно условие – един от участниците може да открадне всички пари във всеки един момент.
Преди да започнат играта, някои от участниците е трябвало да вдишат спрей, съдържащ окситоцин. Окситоцинът е известен като „хормонът на любовта”, но учените са открили, че той има роля в това да предразполага към доверие. И изследването го доказва, Участниците, които са вдишали окситоцин в крайна сметка инвестират повече пари, отколкото онези, които са вдишали плацебо. Изглежда допълнителната доза окситоцин е увеличила доверието им.
Но изводът не е толкова топъл и приятен. Колкото повече си вярвали участниците, толкова повече се активирала една зона в мозъка, известна като „опашато ядро” (nucleus caudatus), един от центровете на удоволствието. И колкото повече укрепвало доверието им, това опашато ядро започвало да се активизира все по-рано. Така участниците започнали да приемат печалбите от всяка инвестиция за даденост. Което довело изследователите до заключението, че ние не вярваме на хората поради някаква универсална морална сила. Вярваме им, защото това възнаграждава един от устремените към удоволствието центровете в мозъка ни. Мозъкът ни просто обича приятния прилив на окситоцин.
Източник: mentalfloss.com
