Отглеждането на бургери и пържоли от култивирани клетки може да се смята за бъдещето на месната индустрия, но нов анализ показва, че масовото производство на отгледано в лаборатории месо с помощта на настоящите технологии може да бъде значително по-лошо за околната среда от истинското говеждо. Понастоящем месото от животински клетки се създава само в много малък мащаб и на икономическа загуба, въпреки че все още нерецензираното проучване показва, че разширяването на процеса може да доведе до отделяне на между 4 и 25 пъти повече емисии, отколкото световната месопреработвателна промишленост.
Според авторите на проучването "[милиарди] инвестиционни долари са били специално насочени към сектора на месото от животински клетки с тезата, че този продукт ще бъде по-екологичен от говеждото". Въпреки това макар да е вярно, че месото, отгледано в лаборатория, елиминира изискванията за земя, вода и антибиотици, свързани с отглеждането на едър рогат добитък, изследователите обясняват, че голяма част от интереса към култивираното месо е бил предизвикан от неточни анализи на въглеродните емисии.
Проблемът, казват те, е, че много от тези доклади са моделирали въздействието на месото от животински клетки върху климата, като са използвали технологии, които или не съществуват, или е малко вероятно да работят. Например в едно често цитирано проучване въглеродните емисии от производството на месото от животински клетки са изчислени при използване на хидролизат от цианобактерии като суровина за клетките. Изследователите на този последен анализ обаче обясняват, че "това не е технология или суровина, която в момента се използва за размножаване на животински клетки, нито пък е такава, която на този етап е близо до осъществимост".
В други много популярни доклади се прави опит да се анализира въздействието върху околната среда на култивираното месо, произведено с хранителни компоненти на самата среда. Понастоящем обаче процесът е възможен само с помощта на фармацевтични хранителни смеси, които са пречистени до много по-високо ниво.
Именно този процес на пречистване понастоящем е причина за повечето емисии, свързани с производството на месо от животински клетки, казват изследователите. По-специално, отстраняването на ендотоксините - които се отделят от бактериите в околната среда - е абсолютно необходимо за създаването на култивирано месо, тъй като дори малки количества от тези токсини в хранителната среда могат да попречат на клетките да се размножават.
"Култивирането на животински клетки традиционно се извършва с компоненти на хранителната среда, които са усъвършенствани за отстраняване/намаляване на ендотоксините", пишат авторите на изследването. "Използването на тези методи за рафиниране допринася значително за икономическите и екологичните разходи, свързани с фармацевтичните продукти, тъй като те са енергоемки и ресурсоемки."
Ако приемем, че продължава да се използва силно рафинирана хранителна среда, изследователите изчисляват, че всеки килограм месо от животински клетки произвежда от 246 до 1508 килограма емисии на въглероден диоксид. Въз основа на тези данни те изчисляват, че потенциалът за глобално затопляне на култивираното месо е между четири и 25 пъти по-голям от този на говеждото месо на дребно.
Голяма част от това въздействие се дължи на нуждите от изкопаеми горива, свързани с пречистването на компонентите на средата за растеж. Според авторите на проучването това количество е между 3 и 17 пъти по-голямо от онова, използвано за производството на обезкостено говеждо месо.
Въз основа на тези изчисления изследователите стигат до заключението, че "въздействието върху околната среда на производството на месо от животински клетки в близко бъдеще вероятно ще бъде многократно по-високо от средното производство на говеждо месо, ако за производството на първото се използва силно пречистена растежна среда".
И все пак авторите на изследването предлагат потенциално решение на този проблем. Те предполагат, че разработването на клетъчни линии, които могат да понасят по-високи нива на ендотоксини, може да намали необходимостта от енергоемки процеси на пречистване и съответно – да намали и въздействието върху околната среда на лабораторно отглежданото месо.
Изследването е достъпно в bioRxiv.
Източник: IFLScience
