Човешкият мозък е едно от най-великите и сложни за разгадаване творения на природата. Умствените процеси ни правят хора, които носят в себе си заряда на нещо еднакво. Същевременно ни определят като уникални, пише Мениджър Нюз.

Учените все още изследват загадките на невероятната операционна система в главата на човека. Продължаваме да ви разказваме за част от мистериите на мозъка.

1. Пътеките на паметта. Всеки човек не може да забрави някои неща. Например първата целувка. Как тези лични „филми” остават в съзнанието на хората толкова дълго? Използвайки техники за отразяване на процесите в мозъка, учените изследват онези от тях, които са отговорни за съхраняването на сюжета на някои моменти от живота. Според тях сивото вещество в мозъка играе ролята на „черна кутия”. Освен това в проучванията се откроява интересен факт: мястото за складиране в мозъка съдържа както истински, така и фалшиви спомени за неща, които не са се случвали. За да изследват спомените, учените предизвикват в участници в експерименти асоциациите с предмети, хора или места, които да ги подсетят за конкретната случка. Да бъдат извикани „фалшивите” спомени обаче е много по-трудно, защото събитията реално не са се случвали и е по-сложно да бъдат преднамерено определени неща, с които да бъдат примамени.

2. Контролът на биологичния ритъм. Хипоталамусът в мозъка, или биологичният часовник на всеки човек, е програмиран така, че тялото ни трябва да следва 24-часов ритъм. Най-видимият ефект от този ритъм е цикълът с активния живот и съня. Човекът не може без сън! Биологичният часовник обаче определя и други важни неща в живота като вземането на решения, телесната температура, кръвното налягане, хормоните. Учените доказаха, че сверяването на този механизъм спрямо светлата част от деня се определя от хормона мелатонин. Но тайните на процесите, свързани с биологичния часовник все още са повече от разбулените загадки.

3. Фантомното чувство. 80% от хората с ампутирани крайници чувстват затопляне, сърбеж, налягане или болка в несъществуващата ръка или крак. Това явление все още се изследва. Някои специалисти твърдят, че нервите, които са прекъснати, оформят нов вид връзка с гръбначния мозък и продължават да пращат сигнали към мозъка, сякаш липсващия крайник е все още на мястото си. Друго обяснение е, че мозъкът е програмиран да работи така, сякаш разполага с целия набор на тялото, с всички негови части, и е невъзможно да е другояче.

4. Сънят. Плодовите мухи спят. Тигрите също го правят. На хората сънят все не им стига. Прекарваме най-малко четвърт от живота си, докато спим. Сънят е от жизнено значение за бозайниците, категорични са учените. Продължителната липса на сън може да доведе до резки промени в настроението, халюцинации и в най-крайните случаи - до смърт. Има две фази на съня – с бавно и бързо движение на очите. Мнозина смятат, че при първата тялото консервира енергия и изпада в състояние на хибернация. Втората фаза помага на мозъка да организира спомените. Твърдението, че сънищата отговарят на случващото се през деня, все още е обект на спорове.

5. Сънищата. Ако попитате 10 души какво са „видели” насън, ще получите 10 различни отговора. Учените все още изследват мистерията на невероятните нощни прожекции. Една от теориите: сънят е тренировка за мозъка, в която той упражнява прехвърлянето на сигнали между мозъчните клетки. Друга пък гласи: хората сънуват действия и изпитват в съня си емоции, които не ги интересуват и не чувстват през деня, защото този процес помага на мозъка да затвърди паметта и да складира спомените.