Вероятно всеки е виждал залелите интернет преди време забавни текстове, където буквите от думите на различни изречения, свързани в текст, са разбъркани и понякога заменени дори с цифрови символи. Твърдението е, че умът ни може да реконструира и то в реално време “скрития” текст, като реинтерпретира грешните символи в правилни и успее да прочете смисленият оригинален текст, така, както е бил, преди да бъде разбъркан. Феноменът се нарича типогликемия и възниква защото нашият мозък не се осланя само на това, което вижда, но и на това, което очаква да види. Учени от университета в Глазгоу са установили, че когато има препятствие пред очите, което им пречи да видят нещо, мозъкът включва на режим предсказване, за да попълни белите петна там, където очаква да “види” скрития обект.
“Реално нашият мозък конструира изключително сложен пъзъл като използва всички парченца, до които има достъп”, обяснява ученият Фрейзър Смит. “Те са налични благодарение на контекста, в който виждаме достъпната информация и на контекста на паметта ни и на данните от сетивата ни”, допълва той. В случая с разбърканото четене ученият Греъм Роулисън е установил, че хората често могат да прочетат разбъркани текстове, но има няколко условия, за да се случи това, като ето кои са най-важните:
Много по-лесно се получава с къси думи, вероятно защото има по-малко променливи. Функционалните думи, като съюзи и предлози обикновено остават непроменени, защото са много къси. Размяната на съседни букви води до по-лесно разчитане, отколкото размяната на раздалечени в една дума букви. Никоя от думите не е трансформирана в друга дума. Думите до голяма степен запазват своето фонетично звучене и последно, текстът трябва да е достатъчно разбираем, за да може да бъде предсказан с по-голяма леснота.
